Ектения

Ектения (гр.) ­ протяжно моление, кратки прошения. Има няколко вида ектении: малка, велика, сугуба (удвоена, т.е. ­ с удвоено молитвено усърдие) и просителна. На призива при малката и великата ектения отговаряме с „Господи, помилуй“, при сугубата ­ с тройно „Господи, помилуй“, и при просителната ­ с „Подай, Господи“.

На гр. означава разширение, разяснение, приложно действие. В богослужението ектения се нарича редът на прошенията, които свещеникът принася на Бога или дяконът ­ от името на молещите се. В зависимост от прошенията, които включва ектенията, се разделя на велика и малка. “Господи помилуй” се пее след всяко прошение. Ектения, в която “Господи помилуй” се пее три пъти, се нарича сугуба, т.е. усилна. Ектения, която започва с думите: “Изполним молитву...”, се нарича просителна, а ектения, в която се молим за починалите, се нарича заупокойна. Тази хвалебна песен към Бога не само съпровожда изпълнението на тайните молитви от свещеника, но тя се изпълнява молитвено от всички вярващи. В древните богослужебни паметници тя е наречена дяаконска молитва.

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: структуриране, препратки. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Източници

• Архим. Серафим: "Нашата вяра, нашата надежда, нашата любов"
• Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".