Евангелие от Лука
Съдържание
Особености
Авторство
Древните християнски предания единодушно сочат за автор на третото евангелие лекаря Лука, сподвижник на ап. Павел. Несъмнено той е автор и на Деянията. В тях писателят често говори от първо лице като участник в някои от пътуванията на ап. Павел. Антимаркионовият пролог сочи, че е роден в Антиохия. За авторството на Лука свидетелстват Мураториевият канон, св. Ириней Лионски ("Срещу ересите", III, 1, 1). Тертуллиан ("Срещу Маркион", IV, 2), Ориген (вж..: Евсевий Кесарийски. "Църк. история", VI, 25, 6), Евсевий Кесарийски ("Църк. история", III, 4, 9) и блаж. Ероним ("За знаменитите мъже", 7). Според тези свидетелства Лука е писал своето евангелие в Гърция. По това време са известни неговите контакти с представителите на палестинските общини (сред които с Филип в Кесария - Деян 21:8) и с антиохийските християни.
Тъй като не е пряк свидетел на евангелските събития, Лука е събрал преданията на "очевидци и служители на Словото". Самият той пише, че е "изследвал старателно" повествованията за Христос, написани преди него от "мнозина" (1:1-3). Мнението на св. Епифаний Кипърски, че Лука е бил един от седемдесетте апостоли, според Н. Розанов "не може да бъде признато за заслужаващо доверие поради ясното заявление на самия Лука, който не се включва сред свидетелите на Христовия живот".
Стил
Характерът на третото евангелие отговаря напълно на всичките посочени по-горе сведения. Двойнствеността на стила му е различна от двойнствеността на Евангелие от Матей и Евангелие от Марк. От една страна ев. Лука е истински "елин". "Той пише на гръцки език по-добре от всичките евангелисти, по добре от Йосиф Флавий; обича красноречието: посвещението на Теофил е съвършен гръцки пасаж, образец на древното словесно изкуство" (Мережковски). Лука е несъмнено ориентиран към елинския читател.
Човекът, за когото е предназначено това евангелие, е наречен "достопочтен", което сочи висшата класа на гръко-римското общество. Характерно е, че в Евангелие от Лука Христос се нарича повече отколкото в другите евангелия `Повелител`, както било прието в езико-християнските църкви, основани от ап. Павел, апостол. От друга страна много раздели на третото евангелие съдържат семитизми и имат библейски колорит (по-специално т.н. "истории за детствата" - гл. 1-2). Това се обяснява с особеностите на произведението, написано от ев. Лука, виж по-долу.
Адресат и датировка
Ако първото евангелие е написано за сирийските християни-евреи, второто - за Римската църква, а четвъртото - за Ефеската, св. Лука е писал за ахейските християни (Н.Н.Глубоковски). Евангелието му е написано преди Деянията (Деян 1:1), като книгата за апостолите не би могла да се появи по-рано от 63 г. Климент Римски цитира Лука, следователно Евангелие от Лука трябва да бъде датирано между 60-те и 90-те години, по-скоро около 70-та година. Явно сред източниците на Лука освен Евангелие от Лука (ср. напр. Лк 6:1-4 и Мк 2:23-26) и Матеевите Логии е имало и някакви други текстове и предания. Някои повествования може да е чул от самата Дева Мария. Различните разкази за Рождество в Евангелие от Лука и Матей се обясняват с това, че Лука е писал независимо от гръцкия текст на Евангелие от Матей . Съществува предположение, че евангелието му е писано на два пъти и първоначално е започвало с трета глава.
Композиция
Композицията на Евангелие от Лука е изцяло сходна с композицията на Евангелие от Матей и Евангелие от Марк освен в пролога си.
Евангелието се дели на пет неравни по обем части:
- Пролог (1:1-4);
- "Истории за детствата", обхващащи раждането на Кръстителя и раждането на Христос (1:5-2:52);
- Разказ за служението на Спасителя в Галилея (3:1-9:50);
- Пътя към Йерусалим (9:51-19:27);
- Последните дни, страданията, Възкресението и Възнесението (19:28-24:53).
Богословие на Евангелие от Лука
Макар св. Ириней Лионски да предполага, че св. Лука е написал "евангелието от Павел", това не означава, че богословието му отразява точно характерното за учението на "езическия апостол". Както отбелязват Й.Вайс, Н.Розанов, Кулман, К. Леон-Дюфур и Концелманн, Лука е самостоятелен и оригинален богослов, внесъл в своето боговдъхновено произведение особени теми и характерни за него концепции.
С ап. Павел го сродява ярко изразеният универсализъм. Христос се нарича в Лк "Светлина за просвещение на езичниците" (2:32), земното му родословие е доведено не до Авраам, както е в Мт, а до прародителя на целия човешки род (3:38); в Лк се говори със симпатия и за самаряните.
Идеята за спасението в третото евангелие е свързана с темата за Божествената любов. "Спасението със страдание от страданията се разбира в Лука като дело на Божествената любов" (еп. Касиан Безобразов).
Евангелистът постоянно ни насочва към любовта и милосърдието на Господ: той е Спасител и Целител на страдащите. Неговото идване носи мир и радост. "Тази радост преизпълва евангелието от Лука" (К. Леон-Дюфур). Свещеният писател често говори за упование и молитва, включва славословия за Дева Мария, Захария, ангелите, стареца Симеон и пророчицата Ана.
Отблясъкът на Петдесетницата лежи върху цялото трето евангелие, в което по-често отколкото в другите се споменава за въздействието на Светият Дух.
Близко до учението на ап. Павел, едновременно с това Евангелието от Лука е пропито и с духа, характерен за общината на св. Яков: по-специално то поставя високо въздържането от събиране на имане и бедността, осъждайки богатството (напр. 12:15-21). По този начин Лука запазва изначалното предание (недокоснато още от диференциацията на теченията), като го осмисля и тълкува.
За богословието на ев. Лука са характерни елементи на деесхатологизация. Времето, когато ще настъпи пълнотата на Царствто, е отложено за неопределено бъдеще. Думите на Христос в Деян 1:6-7 са пряко насочени срещу тези, които броят нетърпеливо "времена и срокове". Божето царство се разглежда в Лк като реалност, която по незабележим начин вече е дошла на света с явяването на Христос (17:20-21)
Вижте също
Източници
В статията е използван речникът по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня и неофициалния превод от сайта на П.Николов. Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на лицензните споразумения на проекта.
