Йосиф Флавий

Йосиф Флавий еврейски историк и политически деец.
Роден: ок. 37
Починал: ок. 100

Живот

Йосиф Флавий е роден в Иерусалим в семейство на свещеник (майка му произлиза от царствения род на Хасмонеите). Възпитан в юдейски религиозен дух, Йосиф Флавий известно време се колебае при избора си на жизнен път: отначало отива в пустинята при отшелника Бан, близък до есеите, но след това предпочита да се присъедини към фарисейската школа. На двадесет и шест години е вече толкова влиятелна фигура, че е изпратен в Рим да ходатайства пред император Нерон за осъдени. Когато през 66 г. започва въстанието срещу Рим, Йосиф Флавий се присъединява към него, макар че повечето фарисеи са против войната. В началото на кампанията му е възложено да оглави галилейското опълчение. Разприте между въстаниците и липсата на връзки с други страни, противници на империята, обричат Юдея на поражение. Отстъпвайки под натиска на войските, водени от Веспасиан, Йосиф Флавий се затваря в крепостта Йотапата, където издържа повече от месец.

Когато всички обсадени се самоубиват, за да не се предадат на римляните, Йосиф Флавий предпочита да запази живота си. При срещата си с Веспасиан му предсказва, че ще стане император. Пленникът е пощаден, а след като предсказанието се сбъдва, новият император лично снема от него веригите и му дава римско гражданство. Оттогава Йосиф приема името Флавий (като освободен от императора) и до края на дните си остава убеден привърженик на римляните, ползвайки се с милостта на трима императори. След падането на Иерусалим, на което е свидетел, Йосиф Флавий се опитва да посредничи между завоевателите и победените и пише книги, в които запознава Запада с юдейската история и религия. Според Евсевий Кесарийски (“Църковно история, III, 9,2) в Рим е била издигната негова статуя.

Запазени произведения

Освен “Автобиография” от Йосиф Флавий са се запазили три произведения:

1) “Юдейската война", книга, която започва с гоненията на Антиох Епифан (175-164 г. пр.н.е.) и разказва за въстанието на Макавей, за хасмонейската династия, за покоряването на Юдея от римляните и за последната й война с Рим (66-70). Сведенията, които черпи от незапазили се до днес документи, и личните му впечатления позволяват на Йосиф Флавий да даде най-пълна картина на периода между двата Завета. Съобщението му за политическото и религиозното състояние на Юдея, за теченията и сектите през евангелската и апостолската епоха правят произведенията му ценен исторически коментар към Новия Завет. Йосиф Флавий пише за Пилат и за др. римски прокуратори, за първосвещениците, за храмовия култ, фарисеите и садукеите, зилотите и есеите.

2) “Юдейските древности”, или “Юдейска археология” е произведение, написано в по-широк план. Следвайки библейското сказание, писателят започва със сътворението на света, живота на праотците и проследява цялата Старозаветната история. Там, където се движи паралелно с Библията, повествованието почти не излиза от рамките на Писанието. Небиблейските източници на Йосиф Флавий са доста оскъдни. Неговите отстъпления, засягащи Старозаветната религия, са вид тълкуване на Библията, написано с цел да се направи юдейството разбираемо за римляните и гърците. Значително по-информативна е тази част от книгата, която засяга последните векове пр.н.е. Изложението завършва с началото на юдейската война. Самият Йосиф Флавий казва, че отначало е писал на арамейски език и едва после се залавя с гръцкия вариант (което може да се обясни с това, че не е овладял веднага гръцки език). Арамейският текст на книгата не се е запазил. И в “Юдейската война”, и в “Юдейските древности” Йосиф Флавий преследва апологетични цели. Той се опитва да обясни на езичниците основите на юдейството, изобразява неговите религиозни течения, подобни на античните философски школи. Всички опозиционни, сред които и месианските, движения той тушира съзнателно, стремейки се да създаде у своите читатели впечатлението, че войната срещу Рим е дело единствено на безумци и главорези.

3) “За древностите на юдейския народ, или срещу Апион” е късно апологетично произведение, защитаващо юдеите от нападките на антисемитите по това време.

Християнските тълкуватели на Библията, особено на Новия Завет, като се започне от светите отци, използват широко книгите на Йосиф Флавий. Те са преписвани и превеждани многократно. Първият древноруски превод на “Юдейската война” е направен от гръцки оригинал още през ХІ в. Той е запазен в голямо количество преписи. Първият руски превод на “Юдейската война” (от лат.) излиза през 1716 г.

Свидетелства на Йосиф Флавий за Христос, Йоан Кръстител и Иаков Праведни

От всички нехристиянски свидетелства за Христос свидетелството на Йосиф Флавий е най-важното, защото той живее в Юдея скоро след евангелските събития. Но в “Юдейската война” дори не се среща името на Христос. Което вероятно е свързано с това, че историкът не обича да засяга движения, които предизвикват враждебното отношение на римляните. Така например той премълчава за Учителя по праведност, основател на Кумранската община. Но някои изследователи смятат, че Йосиф Флавий е писал за Христос в арамейския вариант на книгата. Според хипотезата на А.Берендс (1906 г.) и Р.Ейслер (1929-1930), която академик В.М.Истрин смята за напълно правдоподобна, за тази арамейска версия може да се съди по древноруския превод на “Юдейската война”, където има редица допълнения, сред които за Христос и Йоан Кръстител. В текста е описана беседата на Кръстителя с Иерусалимското духовенство и има разказ за Христос, силно различаващ се от евангелския. Там по-специално се казва, че около Иисус се събират 150 души, които искат от него да въстане срещу римляните: “И му казваха, като влезе в града, да избие всички римляни и Пилат и да царства над тях”(“И веляху Ему, да, вшед в град, избьет вся римския и Пилата и царствует над сими”). Когато Иисус отказва да изпълни тяхното искане, Пилат нарежда да го доведат, като при ареста “изби(ва) много от народа” (“изби многиа от народ”). Като се убеждава, че Назаретянинът “е добродеец, а не злодей” (“добродеец есть, а не злодеец”), и особено защото изцелява умиращата му съпруга, Пилат го пуска; но законниците подкупват Пилат и той, като взема тридесет таланта, им предава Иисус. “Те го разпънаха въпреки закона на отците им и мнозина се поиграваха с него” (“Они Же распяше Его и чрес [т.е. вопреки] отьческий закон и много поругашестя Ему”). Изследователят на превода Мешчески смята, че добавките са направени от древноруския преводач. Но изглежда невероятно православен писател да е преиначил дотолкова евангелските събития. Напротив, би могло Йосиф Флавий, който е чувал приживе различни разкази за Иисус, да ги е представил по своему.

В “Юдейските древности” има абзаци за Йоан Кръстител и за екзекуцията от садукеите на “Иаков, брат на Иисус, наречен Христос” (XVIII, 5,2; XX, 9,1). Всичките опити, които правят привържениците на митологичната школа да оспорят оригиналността на тези места, нямат успех.

По-сериозни възражения предизвиква абзацът (XVIII, 2,3), в който се разказва за Христос като за “мъдър човек”, който “привлича към себе си много юдеи и елини”: "По настояване на наши влиятелни лица Пилат го осъдил да бъде разпънат на кръст. Но тези, които го обичали преди, не престанали да го обичат. На третия ден той отново се появявил жив, както възвестяват за него и много други негови чудеса боговдъхновените пророци. Днес съществуват така наречените християни, които се наричат по неговото име. В този откъс директно се казва, че Иисус е бил Месия (Христос), на което се позовава още Евсевий Кесарийски (“Църк. история, I,11). Между другото Ориген, който чете Йосиф Флавий през ІІІ в., твърди, че той не е вярвал в месианството на Иисус (“Срещу Целс”, I,47, “Тълкуване на Мт”, XIII). Затова мненията на историците доколко са истински свидетелствата на Йосиф Флавий се разделят. Едни виждат в него християнска интерполация (аргументи в полза на това мнение виж в Лилеев Н. "И. Ф. как христ. церк. писатель, ХЧ, 1911, № 7-8, 11"), други смятат, че даденото място в “Юдейските древности” е редактирано от преписвач между ІІІ и ІV в. Днес надделява второто мнение. То се потвърждава косвено от намереното историческите произведения на египетския епископ Агапий (Х в.), публикувано от арабиста А.Василиев (1911 г.). В нея абзацът от “Юдейските древности” се чете иначе: “По това време живял един мъдър човек на име Иисус. Той водил достоен образ на живот и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но тези, които са станали негови ученици, не се отрекли от неговото учение. Те съобили, че той им се явил жив три дена след разпятието. Те предполагат, че той е бил Месия, за когото пророците предсказват чудеса”. В специалното изследване Иерусалимският учен Ш.Пинес представя доводи в полза на това, че именно така е можел да изглежда първоначално текстът на Йосиф Флавий (1971 г.).

Цитати

• „Еднакво страхливи са и този, който не иска да умре, когато се налага, и този, който иска да умре без нужда.“

Библиография

• Josephus, with an English Translation, v.1-9, Camb. (USA), 1965; в рус. превод.: Автобиография (фрагмент), ТК, т.1.
• Амусин И.Д. Об одной забытой публикации тартусского проф. А. Васильева, “Труды по знаковым системам”, вып.7, Тарту, 1975;
• Ангелов В.С. И. Ф. в южнослав. литературах, ТОДРЛ, т.19, 1963; Воскресенский А. И. Ф. и его отношение к Библии, ПС, 1900, № 11;
• Гудзий Н.К. Новейшее издание и исследование выдающегося памятника древней Руси, “Изв.АН СССР”, сер. лит-ра и яз., т.17, 1958;
• Дубнов В.М. И. Ф., его жизнь, лит. и обществ. деятельность, Одесса, 1896;
• Иосиф (Петровых) История иудейского народа по Археологии И. Ф., Св.-Троице-Сергиева Лавра, 1903;
• Казанский Н. Свидетельства об исполнении пророчества Иисуса Христа о разрушении Иерусалима, сохранившиеся в “Истории” И. Ф., ВиР, 1900, т.1, ч.2;
• Мещерский Н.А. “История Иудейской войны” И. Ф. в древнерус. пер., М.-Л., 1958;
• Прот. Мень А. Сын Человеческий, Брюссель, 19813, Приложение: Евангелие, Закон и Фарисейство;
• Муретов М.Д. И. Ф. и его свидетельство о Христе, ПБЭ, т.7, с.367-78;
• Муретов М.Д. К критике свидетельства И. Ф. о Христе, БВ, 1903, № 9;
• Репловский П., И. Ф., ПО, 1861, № 9-10; Флавий Иосиф, ЕЭ, т.15, с.302-11;
• Pines S. An Arabic Version of the Testimonium Flavianum and Its Interpretations, Jerusalem, 1971;
• Thackeray H. Josephus. The Man and the Historian, N.Y., 1929;
• Schreckenberg H. Bibliographie zu Flavius Josephus, Leiden, 1968;
• Schurer G. The Literature of the Jewish People in the Age of Jesus Christ (175 B.C. — 135 A.D.), Edin., 1973

В статията е използван речникът по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня и неофициалния превод от сайта на П.Николов. Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на лицензните споразумения на проекта.