Алилуия
Алилуия - словосъчетание, срещащо се още в Стария Завет и буквално означаващо "хвалете Господа". Според Апокалипсиса това ще бъде небесната песен на вечността (срв. Откр. 19:1, 3, 4). В православната богослужебна употреба - песнопение което служи за въведение към четенето на литургийното Евангелие.
Богослужебна употреба
Служейки за припев на най-радостните псалми в Библията, Алилуия е в качеството на неизменен припев на псалмите в богослужението. Но това е почти единственото място (другото е на великопостната и заупокойна утреня), където то встъпва в качеството на самостоятелна песен, имаща припев наречен Алилуарий.
Алилуия се пее със своите стихове по гласа на първия прокимен (обикновено на I глас). Четецът възглася гласа на Алилуия, след това хорът пее три пъти Алилуия, четецът пее първия алилуарий и хорът отново Алилуия 3 пъти, четецът 2 алилуарий, хорът Алилуия 3 пъти. Тържественият момент се усилва с каденето, което свещеникът извършва преди четенето на Евангелието. Преди и след прочитане на Евангелието се пее: “Слава Тебе, Господи, слава Тебе”.
Сведения от древността
От древност имаме сведения за използването на предевангелското Алилуия както на Изток, така и на Запад. Характерното за източните Литургии е, че те, с изключение на коптската, имат пред Евангелието не Алилуия, а Пс. 50. Алилуия преди Евангелието се среща в абисинската Литургия, където Алилуия се казва 3 пъти, след 3 стих от началото на 33 псалом, от свещеника; на несторианската Литургия Алилуия (3 пъти) се произнася от четящия Апостола дякон и певците пеят. От православните литургически паметници, древно упоменаване за Алилуия преди Евангелието с указване на гласа и един стих от псалм, имаме в грузинска версия на Йерусалимския каноникон от VII век. От древните православни Литургии за Алилуия преди Евангелието говорят още: Александрийската литургия на св. ап. ев. Марк по списъци от XI век, Литургия на св. ап. Петър, Йерусалимска литургия на св. ап. Яков по ръкопис от X век, Стихологий от XIV век, древните редакции на Литургията на св. Йоан Златоуст, свидетелства от славянския Служебник от Москва (1602, 1647, 1658 г.), както и гръцкото печатно издание на Йеротикона. Свидетелства за сегашните възкресни Алилуарии дават Евергетидския устав от XII вeк, св. Симеон Солунски, св. Герман Константинополски.