Алилуия

Али­луия - словосъчетание, срещащо се още в Стария Завет и буквално означаващо "хвалете Господа". Спо­ред Апо­ка­лип­си­са то­ва ще бъ­де не­бес­на­та пе­сен на веч­ност­та (срв. Откр. 19:1, 3, 4). В православната богослужебна употреба - песнопение което служи за въведение към четенето на ли­тур­гий­но­то Еван­ге­лие.

Богослужебна употреба

Слу­жей­ки за при­пев на най-ра­дос­т­ни­те псал­ми в Биб­ли­я­та, Али­луия е в ка­чес­т­во­то на не­из­ме­нен при­пев на псал­ми­те в бо­гос­лу­же­ни­е­то. Но то­ва е поч­ти един­с­т­ве­но­то мяс­то (дру­го­то е на ве­ли­ко­по­с­т­на­та и за­у­по­кой­на ут­ре­ня), къ­де­то то встъп­ва в ка­чес­т­во­то на са­мос­то­я­тел­на пе­сен, има­ща при­пев на­ре­чен Али­лу­а­рий.

Али­луия се пее със сво­и­те сти­хо­ве по гла­са на пър­вия про­ки­мен (обик­но­ве­но на I глас). Че­те­цът въз­г­ла­ся гла­са на Али­луия, след то­ва хо­рът пее три пъ­ти Али­луия, че­те­цът пее пър­вия ал­и­лу­а­рий и хо­рът от­но­во Али­луия ­ 3 пъ­ти, че­те­цът ­ 2 али­лу­а­рий, хо­рът ­ Али­луия 3 пъ­ти. Тър­жес­т­ве­ни­ят мо­мент се усил­ва с ка­де­не­то, ко­е­то све­ще­ни­кът из­вър­ш­ва пре­ди че­те­не­то на Еван­ге­ли­е­то. Пре­ди и след про­чи­та­не на Еван­ге­ли­е­то се пе­е: “Сла­ва Те­бе, Гос­по­ди, сла­ва Те­бе”.

Сведения от древността

От древ­ност има­ме све­де­ния за из­пол­з­ва­не­то на пре­де­ван­гел­с­ко­то Али­луия как­то на Из­ток, та­ка и на За­пад. Ха­рак­тер­но­то за из­точ­ни­те Ли­тур­гии е, че те, с из­к­лю­че­ние на коп­т­с­ка­та, имат пред Еван­ге­ли­е­то не Али­луия, а Пс. 50. Али­луия пре­ди Еван­ге­ли­е­то се сре­ща в аби­син­с­ка­та Ли­тур­гия, къ­де­то Али­луия се каз­ва 3 пъ­ти, след 3 стих от на­ча­ло­то на 33 пса­лом, от све­ще­ни­ка; на нес­то­ри­ан­с­ка­та Литургия ­ Али­луия (3 пъ­ти) се про­из­на­ся от че­тя­щи­я Апос­то­ла дя­кон и пев­ци­те пе­ят. От пра­вос­лав­ни­те ли­тур­ги­чес­ки па­мет­ни­ци, древ­но упо­ме­на­ва­не за Али­луия пре­ди Еван­ге­ли­е­то с указ­ва­не на гла­са и един стих от псалм, има­ме в гру­зин­с­ка вер­сия на Йе­ру­са­лим­с­кия ка­но­ни­кон от VII век. От древ­ни­те пра­вос­лав­ни Ли­тур­гии за Али­луия пре­ди Еван­ге­ли­е­то го­во­рят още: Алек­сан­д­рийс­ка­та литургия на св. ап. ев. Марк по спи­съ­ци от XI век, Ли­тур­гия на св. ап. Пе­тър, Йе­ру­са­лим­с­ка литургия на св. ап. Яков по ръкопис от X век, Сти­хо­ло­гий от XIV век, древ­ни­те редакции на Ли­тур­ги­я­та на св. Йо­ан Зла­то­уст, сви­де­тел­с­т­ва от сла­вян­с­кия Слу­жеб­ник от Мос­к­ва (1602, 1647, 1658 г.), как­то и гръц­ко­то пе­чат­но из­да­ние на Йе­роти­ко­на. Сви­де­тел­с­т­ва за се­гаш­ни­те въз­к­ре­с­ни Али­лу­а­рии да­ват Евер­ге­тид­с­кия ус­тав от XII вeк, св. Си­ме­он Со­лун­с­ки, св. Гер­ман Кон­с­тан­ти­но­пол­с­ки.