Али­лу­а­рий

Али­лу­а­рий - В православната богослужебна употреба - припев към Алилуия, в случаите, когато Алилуия встъпва в качеството си на самостоятелна песен. Али­лу­а­ри­ят е съставен от сти­хо­ве на псал­мите, пред­шес­т­ва­щи не­пос­ред­с­т­ве­но еван­гел­с­ко­то че­ти­во на Ли­тур­ги­я­та. За раз­ли­ка от про­ки­ме­на, кой­то пред­шес­т­ва ста­ро­за­вет­ни и но­во­за­вет­ни че­ти­ва на ве­чер­ня, ут­ре­ня или ча­со­ве, али­лу­а­ри­ят е из­пол­з­ван са­мо в Ли­тур­ги­я­та. Алилуия за­ед­но с Амин са ня­кои от ев­рейс­ки­те ду­ми, ос­та­на­ли неп­ре­ве­де­ни в хрис­ти­ян­с­ка­та бо­гос­лу­жеб­на тра­ди­ция. Али­лу­а­ри­ят фи­гу­ри­ра в бо­гос­лу­жеб­на­та прак­ти­ка на всич­ки Цър­к­ви на Из­ток с из­к­лю­че­ние на Коп­т­с­ка­та. Съв­ре­мен­на­та му фор­ма е от око­ло ХII век.