Апокриф
1.Апокриф – Апокриф (от гръц. ἀπόκρῠφος - скрит) – книга, която претендира да е свещена, но е отхвърлена от Църквата и не е включена в канона. Терминът апокриф в езическия свят означава съчинения, съдържащи тайни доктрини или сведения за мистерии. В църковния му употреба той е свързан с това, че еретиците често крият своите книги или ги представят за тайно Откровение, дадено само на посветените. При протестантите апокрифи се наричат неканоничните книги на Стария Завет.
Старозаветни апокрифи
Първите старозаветни aпокрифи се появяват между ІІІ и ІІ в. пр.н.е. и продължават да се появяват чак до началото на ІІ в. Новозаветните апокрифи се създават от края на І в. Писането им не престава и след установяването на канона. По-долу ще изброим само тези апокрифи, които хронологично не излизат извън пределите на християнската древност.
По жанр старозаветните апокрифи се отнасят към апокалиптичната литература, писанията на мъдреците, заветите (завещанията), мидрашите и агадите, а новозаетните. включват апокрифни Евангелия, Деяния, Послания, завети и наставления, приписвани на Иисус Христос и апостолите.
Апокрифни старозаветни мидраши
- Книга Юбилеи (Малко Битие)
- Книга за живота на Адам и Ева
- Апокрифна книга Битие
Апокрифни старозаветни апокалипсиси
- Първа книга на Енох
- Втора книга на Енох
- Трета книга на Енох
- Възнесение на Моисей
- Апокалипсис на Авраам
- Апокалипсис на пророк Илия
- Пророчествата на Сивила
- Апокалипсис на Варух
Апокрифни псалми
