Разлика между версии на „Богородица“
(неуспешен опит да си сложа картинка...) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | Св. Богородица е майката на [[Иисус Христос]], въплътеното [[второ Лице]] на[[Св. Троица]]. | + | Св. Богородица е майката на [[Иисус Христос]], въплътеното [[второ Лице]] на [[Св. Троица]]. В нейно лице Църквата признава единственото творение в създадения от Бога свят (материален и духовен), което е достигнало крайната цел на тварното битие: съвършено единение с Бога и максимална реализация на всички жизнени способности. |
− | |||
− | В нейно лице Църквата признава единственото творение в създадения от Бога свят (материален и духовен), което е достигнало крайната цел на тварното битие: съвършено единение с Бога и максимална реализация на всички жизнени способности. | ||
Св. Богородица била счетена за достойна да участва със своята природна [[енергия]] (енергия на волята, но и енергията на майчинството) в единното действие на Божеството, тоест в самия Божествен живот. | Св. Богородица била счетена за достойна да участва със своята природна [[енергия]] (енергия на волята, но и енергията на майчинството) в единното действие на Божеството, тоест в самия Божествен живот. |
Версия от 08:51, 24 юни 2006
Св. Богородица е майката на Иисус Христос, въплътеното второ Лице на Св. Троица. В нейно лице Църквата признава единственото творение в създадения от Бога свят (материален и духовен), което е достигнало крайната цел на тварното битие: съвършено единение с Бога и максимална реализация на всички жизнени способности.
Св. Богородица била счетена за достойна да участва със своята природна енергия (енергия на волята, но и енергията на майчинството) в единното действие на Божеството, тоест в самия Божествен живот.
Св. Богородица не е предоставила на Бога само своя биологичен организъм, но Църквата учи, че при Своето въплъщение Бог е приел не само човешка плът, но "плът, одушевена с разумна и мислеща душа" (св. Йоан Дамаскин).
Езикът на църковната поезия използва за св. Богородица всевъзможни образи от света на природата, за да изрази идеята за универсално обновление на тварния свят в нейно лице. Дева Мария е наричана "небе", "благодатна земя", "неразрушима скала", "камък, напояващ жадните за живот", "плодородна почва" и др.
Църквата я нарича още "новата Ева", която чрез свободната си воля избра съвършеното Богообщение и живот без смърт, за разлика от "първата Ева", която пак чрез свободната си воля избра автономен от Бога живот, ограничен от разрухата и смъртта.
Иконографията я изобразява като Царица, седяща на трон и държаща на коленете си Младенец, молеща се или държаща в ръце Христос. Изобразява я лежаща след раждането или при нейното успение.
Учението на Римокатолическата църква за св. Богородица се различава от православното с догмата за "непорочното зачатие на Дева Мария" или Immaculata Conceptio. Текстът на този догмат е следният: "Преблажената Дева Мария от първия момент на своето зачатие поради особената благодат и благоволението на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Спасителя на човешкия род Иисус Христос е била запазена недокосната от всякакво петно на първородния грях". Това учение, чуждо на църковната традиция, е обявено за догмат от папа Пий IX през 1854 г. Логиката му е следната: не е възможно Христос да се роди безгрешен, ако майка Му носи в себе си първородния грях, към който е причастно цялото човечество след грехопадението. Следователно, природата на Дева Мария също е свободна от първородния грях.
Православна църква учи, че "от родените от жена, само Господ Иисус Христос е имал непорочно рождение" (св. Амвросий Медиолански). За всички останали важат думите: “Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”( Рим. 5:12). Св. Богородица е била свободна от всеки личен грях, но като родена от смъртни хора, не е била свободна от първородния.