Разлика между версии на „Игнатий Богоносец“
(+pt) |
|||
| (Не са показани 4 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
'''Игнатий Богоносец''' е втори поред [[епископ]] на [[Антиохия|Антиохийската]] [[Антиохийска църква|църква]], ако не се брои нейният основател, [[апостол]] [[Апостол Петър|Петър]], и представител на поколението на [[Апостолски мъже|Апостолските мъже]]. На престола в Антиохия той наследява епископ [[Еводий Антиохийски|Еводий]] през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и [[евангелист]] [[Йоан Богослов]]. Прозвището му ''Богоносец'' е свързано с [[предание]], което води началото си от св. [[Симеон Метафраст]] (Х век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от [[Иисус Христос]], когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. [[Йоан Златоуст]], който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".<ref>''Похвала на свещеномъченик Игнатий'', 4 - PG, 48, 747-756.</ref> Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от [[Бог]]а (ϑεόϕορος). | '''Игнатий Богоносец''' е втори поред [[епископ]] на [[Антиохия|Антиохийската]] [[Антиохийска църква|църква]], ако не се брои нейният основател, [[апостол]] [[Апостол Петър|Петър]], и представител на поколението на [[Апостолски мъже|Апостолските мъже]]. На престола в Антиохия той наследява епископ [[Еводий Антиохийски|Еводий]] през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и [[евангелист]] [[Йоан Богослов]]. Прозвището му ''Богоносец'' е свързано с [[предание]], което води началото си от св. [[Симеон Метафраст]] (Х век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от [[Иисус Христос]], когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. [[Йоан Златоуст]], който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".<ref>''Похвала на свещеномъченик Игнатий'', 4 - PG, 48, 747-756.</ref> Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от [[Бог]]а (ϑεόϕορος). | ||
| − | За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото [[мъченичество]], че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на [[Гонения против християните|гонението]] при имп. Домициан (81-96).<ref>''Martyrium Ignatii'' – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.</ref> Друго, известно за него, е сведението на [[Църковна история|църковния историк]] [[Сократ Схоластик|Сократ]], според когото св. Игнатий първи е въвел в [[богослужение]]то [[антифон]]ното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.<ref>''Църковна история'', VІ, 8.</ref> | + | За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото [[мъченичество]], че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на [[Гонения против християните|гонението]] при имп. Домициан (81-96).<ref>''Martyrium Ignatii'' – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.</ref> Друго, известно за него, е сведението на [[Църковна история|църковния историк]] [[Сократ Схоластик|Сократ]], според когото св. Игнатий първи е въвел в [[богослужение]]то [[антифон]]ното пение - по подобие на ангелите, възпяващи [[Света Троица|Светата Троица]] от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.<ref>''Църковна история'', VІ, 8.</ref> |
| − | Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в [[Рим]]. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. | + | Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в [[Рим]]. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. Освен запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. [[Поликарп Смирненски]]<ref>''Послание до филипяни'', ІХ, 1-2.</ref>, св. [[Ириней Лионски]]<ref>''Против ересите'', V, 28, 4.</ref> и [[Ориген]]<ref>''Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука''</ref>. [[Православие|Православната]] [[Православна църква|църква]] празнува неговата [[памет]] на 20 декември, а [[Римокатолицизъм|Римокатолическата]] [[Римокатолическа църква|църква]] – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите [[мощи]] от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Св. [[Климент Римски|Климент]]” в Рим. |
Св. Игнатий е автор на седем [[послание|послания]], писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни [[Поместна църква|поместни църкви]] ([[Ефеска църква|Ефеската]], [[Магнезийска църква|Магнезийската]], [[Тралийска църква|Тралийската]], [[Римска църква|Римската]], [[Филаделфийска църква|Филаделфийската]] и [[Смирненска църква|Смирненската]]), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на ІІ век, а в началото на ІV век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.<ref>''Църковна история'', ІІІ, 36, 4-6, 10.</ref> Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.<ref>''Светоотеческо наследство. Изборник''. С., 2001, с. 5-57.</ref> | Св. Игнатий е автор на седем [[послание|послания]], писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни [[Поместна църква|поместни църкви]] ([[Ефеска църква|Ефеската]], [[Магнезийска църква|Магнезийската]], [[Тралийска църква|Тралийската]], [[Римска църква|Римската]], [[Филаделфийска църква|Филаделфийската]] и [[Смирненска църква|Смирненската]]), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на ІІ век, а в началото на ІV век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.<ref>''Църковна история'', ІІІ, 36, 4-6, 10.</ref> Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.<ref>''Светоотеческо наследство. Изборник''. С., 2001, с. 5-57.</ref> | ||
| + | |||
| + | == Източници == | ||
| + | |||
| + | <div class="references-small"><references /></div> | ||
[[Категория:Светци]] [[Категория:Епископи]] | [[Категория:Светци]] [[Категория:Епископи]] | ||
[[ar:إغناطيوس النوراني]] | [[ar:إغناطيوس النوراني]] | ||
| + | [[el:Ιγνάτιος ο Θεοφόρος]] | ||
[[en:Ignatius of Antioch]] | [[en:Ignatius of Antioch]] | ||
| + | [[fr:Ignace d'Antioche]] | ||
| + | [[pt:Inácio de Antioquia]] | ||
| + | [[ro:Ignatie Teoforul]] | ||
Текуща версия към 18:46, 20 декември 2019
Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (Х век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на св. Йоан Златоуст, който пише, че св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа "в плът".[1] Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си” (ϑεοϕόρος), а не такъв, който е носен от Бога (ϑεόϕορος).
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при имп. Домициан (81-96).[2] Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото св. Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение - по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.[3]
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. Освен запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още св. Поликарп Смирненски[4], св. Ириней Лионски[5] и Ориген[6]. Православната църква празнува неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква – на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Св. Климент” в Рим.
Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви (Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската), а седмото - до св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още св. Поликарп в средата на ІІ век, а в началото на ІV век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.[7] Първият критичен превод на български език на тези текстове извършва и публикува Светослав Риболов.[8]
Източници
- ↑ Похвала на свещеномъченик Игнатий, 4 - PG, 48, 747-756.
- ↑ Martyrium Ignatii – Patrum Apostolicorum Opera, t. II, Lipsiae, 1876.
- ↑ Църковна история, VІ, 8.
- ↑ Послание до филипяни, ІХ, 1-2.
- ↑ Против ересите, V, 28, 4.
- ↑ Беседа 6 върху Евангелието според св. Лука
- ↑ Църковна история, ІІІ, 36, 4-6, 10.
- ↑ Светоотеческо наследство. Изборник. С., 2001, с. 5-57.
