Антифон
Антифон (от гр. противозвучащ, противопеещ, отговарящ на гласа на другия) - богослужебно песнопение, изпълнявано посредством редуване на двама певци или два хора - първо от десния клирос, който започва песнопението, а след това - от левия, който го довършва. Подобен начин на изпълнение се нарича антифонно пеене.
Съдържание
Литургична употреба
Aнтифонитe, които се използват на Литургията се състоят от три части в чест на Светата Троица. Тези части се наричат 1, 2, 3 антифон и са разделени от две малки ектении. На Литургията се пеят три вида антифони: всекидневни, изобразителни, празнични. Всекидневните антифони са съставени от стихове на псалми: първият от 2 и 3 стих на 9 псалм, вторият от 1 и 2 стих на 92 псалм, третият от 1,2,3 стих на 94 псалм. Изобразителните антифони се състоят от Пс. 103 “благослови душе моя, Господа” и Пс. 145 “хвалите душе моя, Господа”.
Произход
Дохристиянски свидетелства
Антифонното пеене има предхристиянски произход. В Църквата било заимствано от древногръцката драма, където било широко разпространено. Според други изследователи родината му била не Гърция, а Месопотамия. За първи път за употреба на антифонно пеене в християнското богослужение споменава Плиний Младши в писмото си от 113 г. до римския император Траян.
Въвеждане в Църквата
Преданието свързва въвеждането на антифонното пеене в древната Църква и с името на св. Игнатий Богоносец, който във видение чул ангелски хорове антифонно да възхваляват Триединния Бог. Това предание описва най-напред историкът Сократ Схоластик в шеста глава на Църковна история, а след това го повтаря и Никифор Калист. Според свидетелство на Сократ антифонното пеене било въведено от презвитерите Флавиан и Диодор през IV век. Вероятно те са превели антифони от сирийски на гръцки език. На запад било прието от папа Дамас още през IV век. За популяризирането му допринесъл и св. Амвросий Медиолански. В Константинопол антифонното пеене било въведено в употреба от св. Йоан Златоуст в противовес на арианските песнопения. През III век химнографската дейност и на някои еретици способствала разпространението на техните учения. Това правели в Сирия последователите на Вердесан; с името на Арий бил известен сборник от химни, с името на Аполинарий Нова Псалтир, донатистите също ползвали химните за разпространение на своето учение. В борбата с тази еретическа химнография се прославили св. Атанасий Велики, св. Ефрем Сирин, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. На св. Йоан Златоуст преданието приписва въвеждането на тропари антифони в богослужението, които вероятно били пренесени от Антиохия в Константинопол. Св. Ефрем Сириец бил знаменити песнописец, на него сирийци и копти приписват съставянето на повече от 12 хиляди химни.
Поява на антифон като вид песнопение
Освен като начин на пеене постепенно с антифон започнали да означават определен вид песнопения. Първата слава на Псалтира, както и останалите се делят на три слави, означени като антифони. Това са т. нар. антифони на Псалтира. Части от псалми, изпявани последователно в началото на Литургията на оглашените се наричат антифони на Литургията и са три вида ежедневни, празнични и изобразителни. Степенните антифони са създадени по подражание на степенните псалми (Пс. 119-133) и са част от тържествената полиелейна утреня. Съгласно броя на гласовете те са осем. Всеки един се състои от три (само на VIII глас от четири) части. Празничните антифони на Литургията са създадени от стиховете на различни псалми и са съобразени със съдържанието на различните празници. Съществуват още празничен антифон на утренята първият антифон на IV глас, антифони на вечернята и други. Текстовете на антифоните предават основни вероизповедни истини, като например Боговъплъщението. В IV-V вeк не било много ясно, кое пеене може да се обозначи с този термин. Първоначално така се наричало последователното пеене на стихове от псалмите между двете половини на молещите се. Повод за въвеждане и разпространение на това пеене вероятно е увеличаването числото на вярващите. За подобен начин на пеене свидетелства св. Василий Велики в Посланието си до Неокесарийските клирици.
Антифоните са заимствани от Свещеното Писание, но са и лично химнографско творчество. Блажени Августин приписва на св. Амвросий Медиолански въвеждането в Милано на източното антифонно пеене. Според източните песнописци терминът антифон има смисъл на самостоятелна прибавка към псалм в неговото начало и край. Чрез въвеждането на антифоните се осъществява преходът от псалмодията към химните като църковна поезия, които още в VI вeк са получили значително място в богослужението на Църквата.
Източници
- Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".