Арианство

Арианство - ранна християнска ерес, зародила се в началото на 4 век и носеща името на своя основател, Александрийския презвитер Арий (256-336) и в последствие разпространена масово в източната част на Византийската империя. Арий отрича троичността на Бога, за него второто лице на Свeтата Троица – Христос (Логосът) не е единосъщен с Отца, а е творение, по-съвършено от всички, т.е. бидейки все пак сътворен, „не е в нищо подобен на Отца”. За Арий Христос е син Божи „не по същество, а по благодат”.

Арианството е осъдено на Първия вселенски събор в Никея (325), а Арий умира в изгнание. Въпреки това арианството, разпаднало се на най-различни направления продължава да съществува през 4 век и активно да се бори с Никейското Православие. Арианите често са се ползвали и с протекциите на Византийския двор.

Благодарение на усилията на св. Атанасий Александрийски и религиозната политика на император Теодосий Велики, арианството е окончателно осъдено на Втория вселенски събор в Константинопол. След 4 век арианските спорове постепенно затихват, като темата става отново актуална на Запад през 6-7 век, по време на разпространението на християнството сред варварските народи (готи, вандали, лангобарди).