Иконостас

Иконостас (от гр. εἰκονοστάσιον - икона и стасис – местоположение) - преграда от резбованно дърво с икони (обикновено няколко пояса) и Христовото разпятие, отделяща олтара от средната част на храма. Иконите са обърнати на запад (към богомолците). В средата на иконостаса са царските двери (5), а отстрани има еднокрилни врати (6) и (7) с икона или вход със завеса.

Над царските двери се слага или образ на лъчезарно слънце -­ символ на Бога, или някой символ на Св. Троица, или т.нар. Неръкотворен образ или т.нар. деисис. По-горе се поставя картината на Тайната вечеря (9) и най-горе ­Разпятието Христово. Над Разпятието виси канило.

Редове от икони в иконостаса

• Втори ред (т.нар. царски икони, големите икони) единственият пояс, който задължително присъства в иконостаса. Царските икони се подреждат обикновено така: от дясната страна на царските двери са иконите на Иисус Христос (2), св. Йоан Предтеча (3) и на св. архидякон Стефан (на южната врата 7); отляво на царските двери са икона­ на св. Богородица (1), на храмовия светия или храмовия празник (4) и на св. архангел Михаил (на северната врата 6).Възможно е в двата края на иконостаса да има допълнителни икони с особено тачени от енорията или поместната църква светци (8).
• Първи ред (най-долният ред) – съдържа събития от Стария Завет, историята на грехопадението и т.н. В някои руски храмове под тази редица има и още една, почти до пода, която изобразява дохристиянски езически философи (Сократ, Платон, Вергилий и др.).
• Трети ред – иконите изобразяват евангелски събития: Господски и Богородични празници.
• Четвърти ред – иконите изобразяват св. Апостоли
• Пети ред – икони, изобразяващи мъченици
• Шести ред (по-често срещан в руските храмове) - св. пророци и старозаветни патриарси.

История на иконостаса

Ниска преграда (парапет)

Смета се, че първоначално не е имало никаква преграда между св. олтар и средната част на храма. Съществуват сведения, според които някои от катакомбите използвани за богослужебни събрания на първите християни бил обособен олтар, отделен от останалата част на помещението с ниска преграда.

Според свидетелството на Евсевий Кесарийски (+339), император Константин Велики (+337) наредил във всички новопостроени храмове в империята олтара да бъде отделен от централната част на храма чрез невисока преграда от дърво, камък или метал. Явила се приемница на съществуващите до тогава прегради между отделни части на езическите обществени сгради. Постепенно достъпът на християните до олтара бил ограничен. Съгласно 69 правило на Шестия вселенски събор (680 г.) "На никой мирянин да не се разрешава да влиза вътре в свещения олтар...".

Възникване на колоните с архитрав (съединителна горна греда)

Около VІ век по времето на император Юстиниан (+565) съществуващата между олтара и централната част на храма преграда загубила първоначалните си функции. Над тази преграда били издигнати колони, върху които бил поставен архитрав. Малко по-късно върху него започнали да изобразяват кръстове, а впоследствие и свещени изображения. Пространството между колоните било закрити от завеси заимствани от старозаветната скиния (Изх.27:11-16). Завеса за закриване на св.трапеза съществувала в някои храмове и по-рано, но била закачена на колоните на кивория (балдахина) над св.трапеза. Първоначално в една три или повече корабна базилика така оформената преграда закривала само централния кораб.

Свещени изображения върху архитрава

Най-ранните сведения за съществуването на свещени изображения върху архитрава представляват описание на няколко медалиона с образите на Господ Иисус Христос, св.Богородица, ангели, пророци и апостоли в църквата "Св.София" в Константинопол. Според едно предание византийският император Василий Македониан (+886) поставил върху тази преграда икона на Господ Иисус Христос, св.Богородица и св.Йоан Кръстител от двете Му страни, композиция известна като "деисис" ("моление"). Дъската, върху която били изобразени била наречена "темплон", определение, което впоследствие било дадено на целия иконостас. Вероятно е композицията "деисис" ("моление") да е заимствана от сирийски богослужебни текстове от началото на V век - "Мария, която Те е родила и Йоан, който Те е кръстил, да се молят за нас и помилуй нас...". Първоначалното му място било в средата на архитрава между централната врата на иконостасната преграда наречена по-късно "свети двери". Скоро след това трите образа от "деисиса" били разделени и поставени от двете страни на светите двери като оформили т.нар."местен" или "царски" ред икони на иконостаса.

През VІІ-VІІІ век към образите на Господ Иисус Христос, св.Богородица и св.Йоан Кръстител започнали да прибавят и други образи на застъпници и ходатаи за човешкия род. Сред най-ранните образи поставени върху иконостаса били тези на пророци, апостоли и някои събития от земния живот на Господ Иисус Христос. В повечето от построените до Седмия Веселенски събор (787 г.) храмове той продължавал да представлява разположена между колоните мраморна, каменна или метална преграда украсена на места със свещени изображения.

Възникване на иконостасите, състоящи се от няколко реда

Трудно е да бъде определено кога иконостасът получил окончателната си форма. Св.Симеон Солунски (+1429) не познава иконостас, който изцяло отделя олтара от централната част на храма. Това дава основание на някои изследователи да предположат, че се е появил не по-рано от ХV-ХVІ век. За родина на високия иконостас е считана Русия. Там още през ХІV век съществували иконостаси състоящи се от няколко пояса. Класическата им форма включвала пет пояса, но около ХVІІ век броят им нараснал на седем и повече. В него били вложени сложни богословски идеи, които не добили популярност в другите източни църкви. “

Възникване на дървените иконостаси

След края на византийската епоха постепенно каменните, зиданите и металните иконостаси отстъпили място на изработените от дърво. Едни от най-ранните центрове за изработка на дървени иконостаси бил остров Крит, който бил под венецианско владение. През ХVІІ век в Епир започнали изработването на иконостаси, намерили място в някои храмове на територията на България. Почти по същото време на Света Гора и в Македония се формират нови центрове развиващи дърворезбеното изкуство.

Един от най-старите дървени иконостаси запазени в България е този от църквата "Св.апостол Петър" край с.Беренде (Пернишко) произхождащ от ХІV век. Фрагменти от иконостаси изработени около ХVІ век са запазени в църквата "Св.Тодор" в град Несебър. От ХVІІ век са и свети двери на неизвестна несебърска църква. През 1577 г. е изработен вторият ред на иконостас от Бачковския манастир. Стари образци на иконостаси са съхранени още в църквата "Рождество Христово" в с.Арбанаси (Великотърновско), в църквата "Св.Петка" в с.Вуково (Дупнишко), в параклиса "Въведение Богородично" в Пловдив и др.

Източници

• Orthodoxwiki: Iconostasis
• Архим. Авксентий: “Литургика”
• Архим. Серафим (Алексиев): “Нашата вяра”