Разлика между версии на „Благодат“
м (получер-нат начален термин) |
м (препратки) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Благодат''' наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна | + | '''Благодат''' наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна/несътворена енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. [[Йоан Дамаскин]] образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού). |
| − | Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. | + | Православното [[богословие]] разграничава у Бога същност и енергия (енергии). [[Бог]] притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. Същевременно ние сме призвани да станем "участници в божественото естество", както казва св. ап. [[Петър, апостол|Петър]] в своето второ Послание (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. [[обожение]], целта на човешкия живот. |
| − | Тоест, | + | Тоест, [[Църква]]та учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В. Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува със Своето [[творение]] и го освещава. |
Плодовете на благодатта у човека се наричат [[харизма|харизми]]. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича [[тайнство]]. | Плодовете на благодатта у човека се наричат [[харизма|харизми]]. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича [[тайнство]]. | ||
[[Категория:Догматика]] | [[Категория:Догматика]] | ||
Текуща версия към 22:24, 3 юли 2006
Благодат наричаме общата сила и действие на Светата Троица (св. Григорий Палама). Използват се също термините "нетварна/несътворена енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. Йоан Дамаскин образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).
Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. Същевременно ние сме призвани да станем "участници в божественото естество", както казва св. ап. Петър в своето второ Послание (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. обожение, целта на човешкия живот.
Тоест, Църквата учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В. Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува със Своето творение и го освещава.
Плодовете на благодатта у човека се наричат харизми. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича тайнство.
