Обожение

Обожението е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и крайната цел на християнския живот. Въплъщението на Бога и обожението на човека са тайната на православната вяра и богословие. Това е изразено в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог" (свободен цитат от гл. 54 на За Въплъщението от св. Атанасий Велики).

Гръцката дума за обожение е θειωσις. Тя е изкуствено създадена, не съществува в старогръцкия език. Изобретена е именно за да назове особения процес на богоуподобяване в Църквата, който е уникално християнско откритие, за разлика от обожествяването (θεοποιησις), което е в основата на идолопоклонството.

Обожението на човека е възможно благодарение на това, че енергиите на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото творение, са нетварни. Бог е не само същност — същността на Бога е непристъпна за човека и за всичко сътворено. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но Бог е също и в Своите енергии. Благодатта на Бога, която обитава в християните и която ни прави причастни на Бога, е Самият Бог.

Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на пантеизма, където Бог е не Личност, a неопределена сила, която изпълва всичко сътворено.

От друга страна, ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергия, Той би останал завинаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Такъв е Богът на исляма. Християнският Бог обаче не е такъв.

Божиите енергии се проявяват по различен начин в света: чрез тях Бог е сътворил вселената и промисля за нейното съхранение. Те са източник на мъдрост и святост. Пак чрез тях Бог извършва обожението на човека.