Херувимска песен

Иже херувими тайно образующе, и животворящей Троице трисвятую песнь припевающе, всякое нине житейское отложимъ попечение. Яко да Царя всехъ подимемъ ангельскими невидимо дориносима чинми. Алилуия, Алилуия, Алилуия.

Херувимската песен е съставена от император Юстиниян Младши в 573 г. след Р. Хр. На български език тя може да се преведе по този начин: “Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и припяваме на животворящата Троица трисветата песен, да отхвърлим сега всяка житейска грижа, та да подемем Царя на всичко, Когото ангелските чинове невидимо носят. Алилуия”. Когато римските императори се връщали победоносно от война, бивали тържествено посрещани и акламирани по особен римски обичай ­ били подемани на щит, поддържан от копия, и при възклицанията на войниците и народа, императорът минавал под триумфалната арка. Този обичай е използван при създаването на Херувимската песен за прослава на Христа като победител над смъртта. Това е песента, която тайновидецът св. ап. ев. Йоан Богослов е чул да пеят херувимите на небесата Откровение 19:4. Тази песен има аналог с Трисветата песен на анафората “Свят, свят, свят Господ Саваот...”. При пеенето Херувимската песен се дели на две части:

• 1. Първата част се пее до пренасянето на даровете от проскомидийника на св. престол, до “всякое нине житейское отложим попечение”
• 2. Пее се след пренасянето от “Яко да Царя...” до “аллилуия”.

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: структуриране, вътрешни препратки. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Източници

• Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".