Промени

• '''[[Трети вселенски събор в Ефес]]''' ([[Ефес|Ефески]]; Събор на 200-ата отци) (431) е свикан от император [[Теодосий II]] (408-450), който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Целестин]] (422-432) и [[Кирил Александрийски]], александрийски патриарх (412-444) са взети 8 решения, осъдено е [несторианство|несторианството]] - първите 6 решения. [[Несторий]] и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символа на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.

• '''[[Четвърти вселенски събор в Халкидон]]''' ([[Халкидон|Халкидонски]]) (451) - свикан от папа [[Лъв Велики]] (440-461), цариградският патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449-458) и император [[Маркиан]] (450-457). Повод за това е свикания през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда [[монофизитство|монофизитството]] и определяя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от економ. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).

• '''[[Пети вселенски събор]]''' (Втори Цариградски; Събор на трите глави) (553 г.) е свикан в Цариград при император [[Юстиниан I]] (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-254) и [[Евгарий]] (+ 399), [[Теодор Мопсуетски]] е [[анатема|анатемосан]].

• '''[[Шести вселенски събор в Цариград]]''' (Трети цариградски или "Трулски" - на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотеитство|монотеитството]] - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон (папа)|Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.

• '''[[Седми вселенски събор в Никея]]''' (Втори Никейски) (786/787), свикан при императрица [[Ирина (императрица)|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание|иконопочитанието]]. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празника [[Тържество на Православието]], който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] година, при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].