14
редакции
Промени
м
оправена препратка
'''Вселенските събори''' (οικουμενικαι σύνοδοι) са върховният законодателен орган по верските и канононическите въпроси в целия християнски свят. Решенията им са задъжителни.
В Православната църква се признават седем Вселенски събора. В посланието си до княз [[Борис IІ]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за Вселенските събори са "чистото учение на [[православие|православието]]".
• '''[[Първи вселенски събор в Никея]]''' (Първи [[Никея|никейски]]; Събор на 318-те отци) (325 г.), свикан от император [[Константин Велики]], взима 20 речения, осъжда [[Арий]] (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Символ на вярата|Никейският символ на вярата]]. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върхобната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след [[Великден]].
'''Литература'''
• [[Куйо Куев]], ''Вселенски събори'' // {{КМЕ1}}, с. 462- 468
• Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191
