14
редакции
Промени
импортнато от Уикипедия с минимални редакции
'''Вселенските събори''' (οικουμενικαι σύνοδοι) са върховният законодателен орган по верските и канононическите въпроси в целия християнски свят. Решенията им са задъжителни.
В Православната църква се признават седем Вселенски събора. В посланието си до княз [[Борис I]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за Вселенските събори са "чистото учение на [[православие|православието]]".
• '''[[Първи вселенски събор в Никея]]''' (Първи [[Никея|никейски]]; Събор на 318-те отци) (325 г.), свикан от император [[Константин Велики]], взима 20 речения, осъжда [[Арий]] (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Символ на вярата|Никейският символ на вярата]]. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върхобната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след [[Великден]].
• '''[[Втори вселенски събор в Цариград]]''' (Първи [[Цариград|цариградски]]) (387 г.), свикан от император [[Теодосий I]], 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Символ на вярата|Никейският символ на вярата]].Цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици.
• '''Трети вселенски събор в Ефес''' ([[Ефес|Ефески]]; Събор на 200-ата отци) (431) е свикан от император [[Теодосий II]] (408-450), който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Целестин]] (422-432) и [[Кирил Александрийски]], александрийски патриарх (412-444) са взети 8 решения, осъдено е [несторианство|несторианството]] - първите 6 решения. [[Несторий]] и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символа на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.
• '''Четвърти вселенски събор в Халкидон''' ([[Халкидон|Халкидонски]]) (451) - свикан от папа [[Лъв Велики]] (440-461), цариградският патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449-458) и император [[Маркиан]] (450-457). Повод за това е свикания през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда [[монофизитство|монофизитството]] и определяя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от економ. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).
• '''Пети вселенски събор''' (Втори Цариградски; Събор на трите глави) (553 г.) е свикан в Цариград при император [[Юстиниан I]] (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-254) и [[Евгарий]] (+ 399), [[Теодор Мопсуетски]] е [[анатема|анатемосан]].
• '''Шести вселенски събор в Цариград''' (Трети цариградски или "Трулски" - на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотеитство|монотеитството]] - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон (папа)|Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.
• '''Седми вселенски събор в Никея''' (Втори Никейски) (786/787), свикан при императрица [[Ирина (императрица)|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание|иконопочитанието]]. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празника [[Тържество на Православието]], който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] година, при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].
'''Литература'''
• [[Куйо Куев]], ''Вселенски събори'' // {{КМЕ1}}, с. 462- 468
• Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191
== Външни препратки и източници ==
{{Уикипедия|Вселенски събор}}
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/Sv_Otci_I_sabor.htm Неделя на Светите Отци от Първия вселенски събор; Неделя на 31-те богоносни отци в Никея]
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/sv_otci_VII_sabor.htm Седми вселенски събор]
* [http://knigite.abv.bg/zv/zv6_1.html книгите]
[[Категория: Християнство]]
[[Категория:Събори]]
В Православната църква се признават седем Вселенски събора. В посланието си до княз [[Борис I]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за Вселенските събори са "чистото учение на [[православие|православието]]".
• '''[[Първи вселенски събор в Никея]]''' (Първи [[Никея|никейски]]; Събор на 318-те отци) (325 г.), свикан от император [[Константин Велики]], взима 20 речения, осъжда [[Арий]] (ок. 256-336), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Символ на вярата|Никейският символ на вярата]]. 4-то решение: епископите се избират от епископите на дадената провинция и утвърждават от митрополит. 5-то: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-о: потвърждава се върхобната власт на някои епископи над други епископи - римския (папата) над западните, антиохийския над източните, александрийския над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та неделя след [[Великден]].
• '''[[Втори вселенски събор в Цариград]]''' (Първи [[Цариград|цариградски]]) (387 г.), свикан от император [[Теодосий I]], 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Символ на вярата|Никейският символ на вярата]].Цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици.
• '''Трети вселенски събор в Ефес''' ([[Ефес|Ефески]]; Събор на 200-ата отци) (431) е свикан от император [[Теодосий II]] (408-450), който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Целестин]] (422-432) и [[Кирил Александрийски]], александрийски патриарх (412-444) са взети 8 решения, осъдено е [несторианство|несторианството]] - първите 6 решения. [[Несторий]] и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символа на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.
• '''Четвърти вселенски събор в Халкидон''' ([[Халкидон|Халкидонски]]) (451) - свикан от папа [[Лъв Велики]] (440-461), цариградският патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449-458) и император [[Маркиан]] (450-457). Повод за това е свикания през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда [[монофизитство|монофизитството]] и определяя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от економ. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).
• '''Пети вселенски събор''' (Втори Цариградски; Събор на трите глави) (553 г.) е свикан в Цариград при император [[Юстиниан I]] (527-565). 156 делегати осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-254) и [[Евгарий]] (+ 399), [[Теодор Мопсуетски]] е [[анатема|анатемосан]].
• '''Шести вселенски събор в Цариград''' (Трети цариградски или "Трулски" - на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотеитство|монотеитството]] - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон (папа)|Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.
• '''Седми вселенски събор в Никея''' (Втори Никейски) (786/787), свикан при императрица [[Ирина (императрица)|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание|иконопочитанието]]. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празника [[Тържество на Православието]], който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] година, при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].
'''Литература'''
• [[Куйо Куев]], ''Вселенски събори'' // {{КМЕ1}}, с. 462- 468
• Полный православный богословский словарь, т. 2 (репринт), Москва 1992, 1189-1191
== Външни препратки и източници ==
{{Уикипедия|Вселенски събор}}
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/Sv_Otci_I_sabor.htm Неделя на Светите Отци от Първия вселенски събор; Неделя на 31-те богоносни отци в Никея]
* [http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/sv_otci_VII_sabor.htm Седми вселенски събор]
* [http://knigite.abv.bg/zv/zv6_1.html книгите]
[[Категория: Християнство]]
[[Категория:Събори]]
