Погребение на монаси

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

Погребението на монасите се отличава съществено от това на миряните. Тялото на починалия монах не се умива, за да не се открие неговата голота, а само кръстообразно се отриват с гъба, напоена с топла вода, някои части от тялото (челото, ръцете, гърдите, краката, коленете) в знак на това, че по време на земния си живот монахът е бил отделен от света.

Последованието на монашеското опело също се различава от това на миряните. В него се набляга на това, че монахът се е отдалечил от света и неговите изкушения и се възпоменават монашеските обети. При изнасянето на тялото за погребение не се пее „Святий Боже...”, а особена стихира „Кая житейская сладост...”. При закриването на гроба се пеят три специални тропара, при което братята (монаси) правят по дванадесет поклона, молейки се за успокоение душата на представилия се.