Трисвятое

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: няма структура, няма вътрешни препратки, няма обърната пирамида (кратка дефиниция в началото). Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Молитвата “Святий Боже...” представлява от себе си разпространение на песента на Серафимите във видението на пр. Исаия. По предание разказано от Зонара, било изпратено послание до Константинополския патриарх Акаким и други съвременни на него епископи като Халкидонския презвитер Петър Фуллон, който искал да вмъкне към тази молитва думите: “разпнийся за ни”. Песента била чута от едно момченце, което било възнесено във въздуха и след това, невредимо било спуснато на земята. То чуло как пеят ангели високо в небето, по време на покайните молитви по случай земетресението в Константинопол 438-439 г. (при имп. Теодосий Младши и Пулхерий, и патр. Прокъл) 20 дни преди Пасха в 3 часа през деня. С императорски указ тази песен-молитва била въведена в богослужебна употреба. Направената от Фуллон монофизитска прибавка “разпнийся за ни”, не била опровергана с обширна полемика. Тя била приета в Константинопол, който, по предание, заради тази прибавка изтърпял много беди: по време на литийно пеене заради това “Трисвятое ­ с монофизитска добавка” върху града се изсипал дъжд от пепел. Прибавката била приета по-късно в арменската и в египетската църкви и за да бъде оправдана тази теза се казва, че целият текст се отнася само до Синът Божий, което не отговаря на истината. В тази песен-молитва се прославя Светата Троица. Гръцкият текст на молитвата гласи: “Молитвата “Святий Боже...” представлява от себе си разпространение на песента на Серафимите във видението на пр. Исаия. По предание разказано от Зонара, било изпратено послание до Константинополския патриарх Акаким и други съвременни на него епископи като Халкидонския презвитер Петър Фуллон, който искал да вмъкне към тази молитва думите: “разпнийся за ни”. Песента била чута от едно момченце, което било възнесено във въздуха и след това, невредимо било спуснато на земята. То чуло как пеят ангели високо в небето, по време на покайните молитви по случай земетресението в Константинопол 438-439 г. (при имп. Теодосий Младши и Пулхерий, и патр. Прокъл) 20 дни преди Пасха в 3 часа през деня. С императорски указ тази песен-молитва била въведена в богослужебна употреба. Направената от Фуллон монофизитска прибавка “разпнийся за ни”, не била опровергана с обширна полемика. Тя била приета в Константинопол, който, по предание, заради тази прибавка изтърпял много беди: по време на литийно пеене заради това “Трисвятое ­ с монофизитска добавка” върху града се изсипал дъжд от пепел. Прибавката била приета по-късно в арменската и в египетската църкви и за да бъде оправдана тази теза се казва, че целият текст се отнася само до Синът Божий, което не отговаря на истината. В тази песен-молитва се прославя Светата Троица. (Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни, помилуй нас). Това подреждане на думите се доближава най-много до древния вид на текста, тогава това молитвословие придобива значение на хвалебствие и молитва, което отговаря на подробностите на преданието, че отрокът чул песента на ангелите и то само първата част: “Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни”, а народът прибавил: “Помилуй нас”. Трисветата песен се изпълнява три пъти, след това се въздава слава на трите Лица на Светата Троица: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги и във вечните векове. Амин!”. Пее се втората половина на Трисветата песен: “Светий Безсмертний, помилуй нас!”, след което се изпълнява отново цялата песен. Трисвятое се пее не само на певниците, но и в олтаря. “Глаголють и сами йереи же и диаконь Трисвятое”. Като подражаваме на ангелите и ние, т. е. Църквата, пеем Трисветата песен на Триипостасния Бог и с това показваме, че ангелите и хората съставляват една Църква, и че Бог еднакво прославя както ангелите, така и хората. Според някои тълкуватели пеенето на “Светий Боже...” (Трисвятое) на певниците изобразява земната Църква, а в олтаря ­ небесната Църква. На празниците: Рождество Христово, Богоявление, Лазарова събота, Възкресение и Петдесетница, вместо “Светий Боже...”, се пее: “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Аллилуя, Аллилуя, Аллилуя”. Тази песен се пеела поради факта, че в древност на тези празници се кръщавали оглашените, които се “обличали в Христос”. А на 14 септември и на Кръстопоклонна Неделя, вместо “Святий Боже...”, се пее “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое возкресение Твое славим (3)” (Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни, помилуй нас). Това подреждане на думите се доближава най-много до древния вид на текста, тогава това молитвословие придобива значение на хвалебствие и молитва, което отговаря на подробностите на преданието, че отрокът чул песента на ангелите и то само първата част: “Святий Боже, Святий Крепки, Святий Безсмертни”, а народът прибавил: “Помилуй нас”. Трисветата песен се изпълнява три пъти, след това се въздава слава на трите Лица на Светата Троица: “Слава на Отца и Сина и Светия Дух. И сега и винаги и във вечните векове. Амин!”. Пее се втората половина на Трисветата песен: “Светий Безсмертний, помилуй нас!”, след което се изпълнява отново цялата песен. Трисвятое се пее не само на певниците, но и в олтаря. “Глаголють и сами йереи же и диаконь Трисвятое”. Като подражаваме на ангелите и ние, т. е. Църквата, пеем Трисветата песен на Триипостасния Бог и с това показваме, че ангелите и хората съставляват една Църква, и че Бог еднакво прославя както ангелите, така и хората. Според някои тълкуватели пеенето на “Светий Боже...” (Трисвятое) на певниците изобразява земната Църква, а в олтаря ­ небесната Църква. На празниците: Рождество Христово, Богоявление, Лазарова събота, Възкресение и Петдесетница, вместо “Светий Боже...”, се пее: “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Аллилуя, Аллилуя, Аллилуя”. Тази песен се пеела поради факта, че в древност на тези празници се кръщавали оглашените, които се “обличали в Христос”. А на 14 септември и на Кръстопоклонна Неделя, вместо “Святий Боже...”, се пее “Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое возкресение Твое славим (3)

Източници

• Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".