Промени

Крайната '''Обожението''' е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и крайната цел на християнския живот. Въплъщението [[Въплъщение]]то на Бога [[Бог]]а и обожението на човека е са тайната на православната [[вяра ]] и [[богословие]]. Това може да се изрази е изразено в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог"(свободен цитат от гл. 54 на ''За Въплъщението'' от св. Атанасий Велики).

Гръцката дума за обожение е θειωσις. Думата θειωσις Тя е изкуственаизкуствено създадена, тя не съществува в старогръцкия език. Изобретена е, именно за да разграничи този особен назове особения процес на "ставане-Бог" богоуподобяване в Църквата[[Църква]]та, който е уникално библейско-християнско откритие, за разлика от процеса "ставане-божествен, правят ме/признават ме за божественобожествяването (θεοποιησις), приемам се/обявявам се за божествен" - което се обозначавало с думата θεοποιησις и било е в основата на идолопоклонството[[идолопоклонство]]то.

Обожението на човека е възможно благодарение на това, че енергиите [[енергии]]те на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото [[творение]], са нетварни. Бог е не е само същност -  — същността на Бога е непристъпна за човека и за всичко сътворено. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но Бог е също и в Своите енергии. Благодатта [[Благодат]]та на Бога, която обитава в християните и която ни прави причастни на Бога, е Самият Бог.

Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на [[пантеизъм|пантеизма]], където Бог е неопределена сила, а не Личност, a неопределена сила, която изпълва всичко сътворено.

А От друга страна, ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергииенергия, Той би оставал винаги останал завинаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Такъв е Богът на исляма[[ислям]]а. Християнският Бог обаче не е такъв.

Със Своите нетварни Божиите енергии се проявяват по различен начин в света: чрез тях Бог е сътворил света вселената и продължава да го творипромисля за нейното съхранение. Чрез Своите съхраняващи енергии Той е присъщ Те са източник на всичко мъдрост и промисля за съхранението на цялата Вселена. Просвещаващите Божии енергии учат човека, а освещаващите го освещаватсвятост. Накрая, Пак чрез Своите обожаващи енергии тях Бог извършва обожението на човека.[[Категория:Догматика]]