Дякон

Дякон (от гр. diakonos - служител) е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите апостоли. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с презвитерите и епископите в тайнствата, обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на престоятеля на храма.

Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. Павел. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до Тимотея е казано: "Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)

Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са в олтара, можели и да проповядват Евангелието. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано на Вселенските събори.