Условия за постъпване в манастир

Първото и най-важно условие е монашеският живот да е призвание на влизащия в манастир т.е. спасителен този път в живота, който съответства на Божия промисъл. Единственият начин човек да разбере дали има монашеско призвание е да изпита себе си на място, тоест в манастир. Смята се, че при този толкова важен момент, Господ промисля по особен начин за човека и Му открива волята Си.

Не се допуска отиването в манастир, ако човек има ангажименти към семейството си, тоест малки деца, които имат нужда от грижи. Недопустима е също раздялата със съпруга или съпругата, за да се постъпи в манастир. Освен, ако това не става по взаимно съгласие и при всяко положение децата от брака вече нямат нужда от грижи.

Μотивите, отвеждащи към манастира се смятат за изключително важни. Твърди се, че това не бива да е погнуса или пренебрежително отношение към брака, като възпрепятстващ спасението. Отците не съветват да се приема монашество и под влияние на житейски обиди и огорчения – тъй като манастирът не е място, където човек да се скрие от света.

Повечето новообърнати към Църквата млади хора имат в началото на духовния си живот порив към монашество. Това е признак на искрено желание да се съединят с Бога и в този смисъл се смята за положително явление. Опоасността, за която често биват отправяни предупреждения е от смесването на емоции, ентусиазъм от прочетеното, фантазии и други с истинското духовно намерение - т.е. истинският монах става такъв по една единствена причина – толкова силна е духовната му жажда по Бога и все по-неутолима става тя в молитвата му, че човек буквално е принуден да остави всичко в света, за да се посвети само и единствено на Този, по когото изгаря сърцето му.