Стихира

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: вътрешни препратки. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Първоначално под стихира разбирали всяка църковна песен, изложена в стихотворна форма и в този смисъл стихири били и тропарите, кондаците и ирмосите. Върху тяхното оформяне силно повлияли поетичните книги на Стария Завет, предимно псалмите и притчите. Тази връзка е съхранена до днес в употребата на стихири, свързани със стихове от псалми. В зависимост от начина им на пеене стихирите са три вида ­ самогласни, самоподобни и подобни. До ХV век думата “стихира” често била заменяна с думата “тропар”. Древните стихири били кратки. В зависимост от мястото им в последованията на денонощния богослужебен цикъл стихирите могат да бъдат разделени на стихири на “Към Тебе, Господи, викам...”, литийни стихири, стиховни стихири и хвалитни стихири. Стихирите на “Към Тебе, Господи, викам...” са свързани със стихове от 129 и 116 псалом. Броят им е шест, осем или десет, но има и не малко изключения. Литийните стихири се пеят по време на литийни шествия на някои от по-големите празници. Стиховните стихири се свързват не с ежедневните псалми “Господи, към Тебе викам...” (на вечернята) и “Всичко, що диша да хвали...” (на утренята), а към особени стихове, прибавени към съответния ден или празник. Хвалитните стихири носят названието си от т.нар. хвалитни псалми ­ 148, 149, 150. Тези псалми формирали заключителната част на утринното юдейско богослужение. Твърде рано станали част от християнското утринно богослужение, за което свидетелства наличието им в утринните служби на всички източни църкви. Йерусалимският, Уставът на Великата църква и Студийският устав съдържат хвалитни стихири.

Източници

• Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".