Спор за титлата "вселенски"
Към края на VI век авторитетът и влиянието на Константинополската патриаршия нараства все повече. За император Юстиниан I Велики тя е глава на всички църкви. През 587 г. на поместен събор в Константинопол тогавашния патриарх на Константинопол Иоан Постник е наречен "вселенски". И преди 587 г. някой по-изявен църковен предстоятел е наричан "вселенски епископ". Например Диоскор Александрийски (444-453) е почетен с тази титла на т.нар. Разбойнически събор (449г.). На IV Вселенски събор (451г.) противниците на Диоскор наричат папа Лъв Велики "вселенски архиепископ и патриарх на великия Рим". На друг събор в Константинопол от 536 г. "архиепископ и вселенски патриарх" е наречен както епископът на Константинопол Мина (536-552), така и Римският папа.
На Изток употребявали "вселенски патриарх" като почетна титла, без да й придават юрисдикционен смисъл. Първоначално е била употребявана спорадично и за отделни йерарси, но от времето на Йоан Постник (582-592) тя става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл че техният Престол има първенствуващо значение за Православната Църква.
Първи срещу тази несправедливост реагира Римският папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващият римски папа св. Григорий I Велики(590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси св. Григорий утвърждава, че титлата "вселенски", носена от Константинополския епископ, накърнява честта на императора и дори че била носена по внушение на дявола.
Въпреки протестите на св. Григорий Велики приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606), не се отказва от титлата. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. За да укори Константинополския патриарх, св. Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) - титла, употребявана и днес от римските папи.
Византийският император Фока(602-610) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича "вселенски".
