Св. Григорий I Велики

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: да се уикифицира статията, да се поставят вътршни препратки и категория. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Св.Григорий е роден в Рим около 540г. Произхожда от старо аристократично семейсто. След като завършва образованието си, по настояване на баща си се отдава на политическа кариера - назначен е за префект на Рим. През това време употребява богатството си за благотворителност и в семейното имение в Сицилия построява шест манастира. 575г. напуска светската служба и се уединява в Рим, в своя дом предварително превърнат в манастир. В 577г. е ръкоположен за дякон. След две години (579) е изпратен от папа Пелагий II като апокрисиарий или папски нунций при двора на император Тиберий II(578-582)в Константинопол. 585г. се завръща от Константинопол и е избран за игумен на манастир в Рим. След смъртта на папа Пелагий II в 590г. е избран от сената и духовенството за негов заместник. През онези дни Рим само формално зависи от Византия, а от всякъде е заобиколен от варвари и подложен на постояни атаки. Действителния владетел на града е св.Григорий. Освен с църковни дела се занимава и с обществено-политически — реорганизира земевладенията на Римската църква като употребява големите приходи за подпомагане на нуждаещите се; сключва мирен договор с лангобардите, които застрашавали Рим в 592-593г. и предприема християнизаторска мисия сред тях. Подържа добри отношения с Франкското кралство и с Западноготското кралство в Испания. През 90те години на 6ти век организира хрисиянизаторска мисия в Англосаксонското кралство. Папа Григорий изпраща в Англия игумена на Римския манастир "Св. Андрей" заедно с 40 монаси. В резултат на тази мисия през 597г кръщение приема крал Етелберт I. Св.Григорий Велики провежда реформа в църковното пеене. Написва и множество съчинения като най-известното е "Разговори за живота и чудесата на италийските отци" (Dialogi de vita et miraculis patrum Italicorum, PL, t.77, col. 149-430). Написано е в четири книги, в диалогична форма и заради това св.Григорий е наречен и Двоеслов. Св. Григорий Велики пръв на Запад говори за очистителния огън в чистилището. В изникналия спор за титилите (виж спор за титлата "вселенски" ) с Константинополския патриархИоан Постник (който самочино прикачил към титлите си и името "Вселенски"), св. Григорий защитава позицията на Римската катедра и не приема за себеси титлата "универсален папа" (universalis papa). Вместо това св.Григорий често се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) Заради големите му заслуги към Църквата, особено покръстването на англосаксонците, св.Григорий е наречен "Велики". Църквата чества паметта му на 12 март, когато той през 604г. предава Богу душата си. [1]