Спор за титлата "вселенски"

Към края на VI век авторитетът и влиянието на Константинополската патриаршия нараства все повече. За император Юстиниан I Велики тя е глава на всички църкви. През 587 г. на поместен събор в Константинопол тогавашния патриарх на Константинопол Иоан Постник е наречен "вселенски". С претенциите си към титлата, Константинополските патриарси всъщност подражават на Константинополските императори, които се наричат "Δεσπότες της Οικουμένης" ("Господари на вселената", като под това понятие се има предвид целия културен свят). Като епископи в центъра на империята епископите логично предявяват искане също да се наричат себе си "Οικουμενικοί Πατριάρχες".

И преди 587 г. някой по-изявен църковен предстоятел е наричан "вселенски епископ". Например Диоскор Александрийски (444-453) е почетен с тази титла на т.нар. Разбойнически събор (449г.). На IV Вселенски събор (451г.) противниците на Диоскор наричат папа Лъв Велики "вселенски архиепископ и патриарх на великия Рим". На друг събор в Константинопол от 536 г. "архиепископ и вселенски патриарх" е наречен както епископът на Константинопол Мина (536-552), така и Римският папа.

На Изток употребявали "вселенски патриарх" като почетна титла, без да й придават юрисдикционен смисъл. Първоначално е била употребявана спорадично и за отделни йерарси. От началото на 6 век патриарх Йоан Кападокийски (518-520)наричал себе си "вселенски". Император Юстиниян наричал Константинополската църква не само "глава на всички Църкви" ("Κεφαλή πασών των Εκκλησιών"), но в повечето си закони нарича с тази титла патриарсите Епифаний (520-535), Антим (535-536)и Мина (536-552).

Първата сериозна конфронтация с Римския епископ по този повод е от времето на Йоан Постник (582-592), когато титлата става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл, че техният Престол има първенствуващо значение за Православната Църква. Тогава патриарх Йоан Постник свиква събор, 588 г, в Константинопол, за да осъди Антиохийския патрирах Григорий. Тогава, в отличие от патриарсите на Алекдандрия и Йерусалим, той се подписва с титлата "Вселенски патриарх". Това, разбира се, влиза в драстично противоречие с идеологията на Римската църква, чийто предстоятел смята, че има първенствуващо положение в Църквата не по чест, а и по власт като наследник на св. ап. Петър, имайки правото да връзва и развръзва греховете.

Първи реагира Римският папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващият римски папа св. Григорий I Велики, наричан още Двоеслов,(590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси папа Григорий утвърждава, че титлата "вселенски", носена от Константинополския епископ, накърнява честта на императора и дори, че била носена по внушение на дявола.

Въпреки протестите на Григорий Велики приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606), не се отказва от титлата. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. За да укори Константинополския патриарх, св. Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) - титла, употребявана и днес от римските папи, редом с другите титули Pontifex Maximus (Главен архиерей), Summus Pontifex (Вселенски понтифик) и Папа. Прозвището "папа" се носи и от Александрийския патриарх.