Разлика между версии на „Обожение“
м (призрачни препратки + модифицирано първо изречение) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Обожението''' е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и крайната цел на християнския живот. [[Въплъщение]]то на [[Бог]]а и обожението на човека | + | '''Обожението''' е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и крайната цел на християнския живот. [[Въплъщение]]то на [[Бог]]а и обожението на човека са тайната на православната [[вяра]] и [[богословие]]. Това е изразено в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог" (свободен цитат от гл. 54 на ''За Въплъщението'' от св. Атанасий Велики). |
| − | Гръцката дума за обожение е θειωσις. | + | Гръцката дума за обожение е θειωσις. Тя е изкуствено създадена, не съществува в старогръцкия език. Изобретена е именно за да назове особения процес на богоуподобяване в [[Църква]]та, който е уникално християнско откритие, за разлика от обожествяването (θεοποιησις), което е в основата на [[идолопоклонство]]то. |
| − | Обожението на човека е възможно благодарение на това, че [[енергии]]те на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото [[творение]], са нетварни. Бог не | + | Обожението на човека е възможно благодарение на това, че [[енергии]]те на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото [[творение]], са нетварни. Бог е не само същност — същността на Бога е непристъпна за човека и за всичко сътворено. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но Бог е също и в Своите енергии. [[Благодат]]та на Бога, която обитава в християните и която ни прави причастни на Бога, е Самият Бог. |
| − | Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на [[пантеизъм|пантеизма]], където Бог е | + | Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на [[пантеизъм|пантеизма]], където Бог е не Личност, a неопределена сила, която изпълва всичко сътворено. |
| − | + | От друга страна, ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергия, Той би останал завинаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Такъв е Богът на [[ислям]]а. Християнският Бог обаче не е такъв. | |
| − | + | Божиите енергии се проявяват по различен начин в света: чрез тях Бог е сътворил вселената и промисля за нейното съхранение. Те са източник на мъдрост и святост. Пак чрез тях Бог извършва обожението на човека.[[Категория:Догматика]] | |
Текуща версия към 06:57, 30 юни 2006
Обожението е същността, практикуването, смисълът, а в есхатологичен план — и крайната цел на християнския живот. Въплъщението на Бога и обожението на човека са тайната на православната вяра и богословие. Това е изразено в светоотеческата формула: "Бог стана човек, за да може човекът да стане Бог" (свободен цитат от гл. 54 на За Въплъщението от св. Атанасий Велики).
Гръцката дума за обожение е θειωσις. Тя е изкуствено създадена, не съществува в старогръцкия език. Изобретена е именно за да назове особения процес на богоуподобяване в Църквата, който е уникално християнско откритие, за разлика от обожествяването (θεοποιησις), което е в основата на идолопоклонството.
Обожението на човека е възможно благодарение на това, че енергиите на Бога, чрез които Той общува с човека и цялото творение, са нетварни. Бог е не само същност — същността на Бога е непристъпна за човека и за всичко сътворено. Тя е "мрак" в непознаваемостта си. Но Бог е също и в Своите енергии. Благодатта на Бога, която обитава в християните и която ни прави причастни на Бога, е Самият Бог.
Ние не можем да станем причастни на същността на Бога. Защото това би означавало да станем богове по същност. А ние не сме такива, защото сме сътворени. Ако човек можеше да стане Бог по същност, би настъпило смесване и тогава вече нищо няма да бъде Бог по същност. Това е учението на пантеизма, където Бог е не Личност, a неопределена сила, която изпълва всичко сътворено.
От друга страна, ако Бог беше непристъпна същност, но не и енергия, Той би останал завинаги "затворен в Себе Си", отделен и скрит от Своето творение. Такъв е Богът на исляма. Християнският Бог обаче не е такъв.
Божиите енергии се проявяват по различен начин в света: чрез тях Бог е сътворил вселената и промисля за нейното съхранение. Те са източник на мъдрост и святост. Пак чрез тях Бог извършва обожението на човека.
