Разлика между версии на „Климент Охридски“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м (.mk link)
 
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители)
Ред 4: Ред 4:
 
   описание=български светец, просветител и книжовник |
 
   описание=български светец, просветител и книжовник |
 
   наставка= |
 
   наставка= |
   роден-дата=ок. [[830]]-[[840]] |
+
   роден-дата=ок. 830-840 |
 
   роден-място= |
 
   роден-място= |
   починал-дата=[[27 юли]] [[916]] |
+
   починал-дата=27 юли 916 |
   починал-място=[[Охрид]], дн. [[Македония]]
+
   починал-място=Охрид, дн. Македония
 
}}
 
}}
  
 
'''Свети Климент Охридски''' е [[Средновековие|средновековен]] учен и първият [[епископ]], проповядвал на [[България|български]] език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "[[Пространното житие на Климент Охридски]]" от [[Теофилакт Охридски]] (1084-1107) и в "[[Краткото житие на Климент Охридски]]" или т. нар. "[[Охридска легенда]]" от друг охридски архиепископ и също грък -  [[Димитрий Хоматиан]] (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на [[български език]]" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения [[Наум]], [[Ангеларий]] и [[Горазд]] усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български [[диалект]] от [[Кирил]], истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с [[Методий]], известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."  
 
'''Свети Климент Охридски''' е [[Средновековие|средновековен]] учен и първият [[епископ]], проповядвал на [[България|български]] език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "[[Пространното житие на Климент Охридски]]" от [[Теофилакт Охридски]] (1084-1107) и в "[[Краткото житие на Климент Охридски]]" или т. нар. "[[Охридска легенда]]" от друг охридски архиепископ и също грък -  [[Димитрий Хоматиан]] (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на [[български език]]" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения [[Наум]], [[Ангеларий]] и [[Горазд]] усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български [[диалект]] от [[Кирил]], истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с [[Методий]], известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."  
  
Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във [[Великоморавия]] като техен ученик. В някои по-късни славянски [[житие|жития]] се казва, че [[презвитер]] Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим, преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в [[Рим]] през 869 той придружава Методий в [[Панония]] и [[Великоморавия]], а след като Методий почива (пролетта на [[885]] г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник [[Горазд]], оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във [[Великоморавия]]. Епископ [[Вихинг]] не признава [[Горазд]] като архиепископ и Климент, след като прекарва известно време в затвора, е изгонен от страната и в края на [[885]] или [[886]] преплува на сал «от три липови дървета» [[Дунав]] и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с [[Наум Преславски]], [[Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]]. Началникът (старобълг. «[[боритаркан]]») на крепостта (днес «[[Калемегдан]]» в [[Белград]]) ги приема радушно и  отпраща при цар [[Борис I]]. [[Теофилакт Охридски]] разказва, че самият [[Борис I]] всеки ден беседвал с учениците на [[Методий]]. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на [[старобългарски език]].
+
Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във [[Великоморавия]] като техен ученик. В някои по-късни славянски [[житие|жития]] се казва, че [[презвитер]] Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим, преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в [[Рим]] през 869 той придружава Методий в [[Панония]] и [[Великоморавия]], а след като Методий почива (пролетта на [[885]] г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник [[Горазд]], оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във [[Великоморавия]]. Епископ [[Вихинг]] не признава [[Горазд]] като архиепископ и Климент, след като прекарва известно време в затвора, е изгонен от страната и в края на [[885]] или [[886]] преплува на сал «от три липови дървета» [[Дунав]] и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с [[Наум Преславски]], [[Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]]. Началникът (старобълг. «[[боритаркан]]») на крепостта (днес «[[Калемегдан]]» в [[Белград]]) ги приема радушно и  отпраща при княз[[Борис I]]. [[Теофилакт Охридски]] разказва, че самият [[Борис I]] всеки ден беседвал с учениците на [[Методий]]. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на [[старобългарски език]].
  
Ангеларий скоро умира и в [[Плиска]] остават само Климент и [[Наум Преславски]], за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]], а Климент е изпратен в [[886]] г. в областта [[Кутмичевица]] като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта [[Котокия]], днес на границите на [[Македония|Република Македония]] с [[Гърция]] и [[Албания]].) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от [[Византия]] различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от [[княз Борис|Борис I]] имения, но главно в третото около [[Охрид]], където създава [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]], първия славянски [[университет]]. За седем години (886-893) той обучава на [[глаголица]], и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През [[893]] г. е извикан от новия цар  [[Симеон]] в [[Преслав]], където е ръкоположен за епископ на [[Величка епархия|Величката епархия]] (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар [[Симеон]], заема неговият пост на учител в [[Кутмичевица]] в същата година. Когато след 7 години Наум умира ([[910]] г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в [[Охрид]] с помощта на цар Симеон [[манастир св. Панталеймон|манастира св. Панталеймон]]  (не случайно ''едноименната'' църква в [[Велики Преслав|Преслав]] е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни [[охрид]]ски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на [[Триод]]а, Климент умира на «[[27 юли]] 6121 г.» -  [[916]] г. в [[Охрид]]. Погребан е в [[притвор|притвора]] на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («[[Стари св. Климент]]»), превърната около [[1515]] г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква «[[св. Богородица Периблептос]]», наречена след това «св. Климент». Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.
+
Ангеларий скоро умира и в [[Плиска]] остават само Климент и [[Наум Преславски]], за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]], а Климент е изпратен в [[886]] г. в областта [[Кутмичевица]] като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта [[Котокия]], днес на границите на [[Македония|Република Македония]] с [[Гърция]] и [[Албания]].) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от [[Византия]] различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от [[княз Борис|Борис I]] имения, но главно в третото около [[Охрид]], където създава [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]], първия славянски [[университет]]. За седем години (886-893) той обучава на [[глаголица]], и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През [[893]] г. е извикан от новия цар  [[Симеон]] в [[Преслав]], където е ръкоположен за епископ на [[Величка епархия|Величката епархия]] (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар [[Симеон]], заема неговият пост на учител в [[Кутмичевица]] в същата година. Когато след 7 години Наум умира ([[910]] г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в [[Охрид]] с помощта на цар Симеон [[манастир св. Панталеймон|манастира св. Панталеймон]]  (не случайно ''едноименната'' църква в [[Велики Преслав|Преслав]] е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни [[охрид]]ски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на [[Триод]]а, Климент умира на «[[27 юли]] 6121 г.» -  [[916]] г. в [[Охрид]]. Погребан е в [[притвор|притвора]] на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («[[Стари св. Климент]]»), превърната около [[1515]] г. в джамия. Мощите му са пренесени в охридската църква «[[св. Богородица Периблептос]]», наречена след това «св. Климент». През 2002 г. манастирска църква «св. Панталеймон» («[[Стари св. Климент]]») е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.
  
 
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на [[старобългарски език]], той пише жития, [[похвално слово|похвални слова]], църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”. Затова обикновено се смята, че той въвежда и [[кирилица]]та, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на 10 век.
 
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на [[старобългарски език]], той пише жития, [[похвално слово|похвални слова]], църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”. Затова обикновено се смята, че той въвежда и [[кирилица]]та, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на 10 век.
Ред 29: Ред 29:
 
== Източници ==
 
== Източници ==
 
{{Шаблон:Уикипедия|Климент Охридски}}
 
{{Шаблон:Уикипедия|Климент Охридски}}
 +
[[mk:Свети Климент Охридски]]

Текуща версия към 15:30, 12 април 2008

Климент Охридски
български светец, просветител и книжовник
Климент Охридски
Роден: ок. 830-840
Починал: 27 юли 916 Охрид, дн. Македония

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим, преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в Рим през 869 той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Епископ Вихинг не признава Горазд като архиепископ и Климент, след като прекарва известно време в затвора, е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал «от три липови дървета» Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Началникът (старобълг. «боритаркан») на крепостта (днес «Калемегдан» в Белград) ги приема радушно и отпраща при князБорис I. Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език.

Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания.) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет. За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на учител в Кутмичевица в същата година. Когато след 7 години Наум умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия. Мощите му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент». През 2002 г. манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент») е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос певежда на новогръцки «Пространното житие», написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България, Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888.


Източници

Wikipedia-bg.png
В настоящия текст е използвана част от статията Охридски Климент Охридски от Уикипедия, свободната енциклопедия. Материалът и неговите производни редакции може да се използва единствено под Лиценза за свободна документация на ГНУ.

Дата на редакцията: {{{{2}}} Списък на съавторите: {{{3}}}