14
редакции
Промени
м
запетайка
2) '''“Юдейските древности”''', или '''“Юдейска археология”''' е произведение, написано в по-широк план. Следвайки библейското сказание, писателят започва със сътворението на света, живота на праотците и проследява цялата Старозаветната история. Там, където се движи паралелно с Библията, повествованието почти не излиза от рамките на Писанието. Небиблейските източници на Йосиф Флавий са доста оскъдни. Неговите отстъпления, засягащи Старозаветната религия, са вид тълкуване на Библията, написано с цел да се направи юдейството разбираемо за римляните и гърците. Значително по-информативна е тази част от книгата, която засяга последните векове пр.н.е. Изложението завършва с началото на юдейската война. Самият Йосиф Флавий казва, че отначало е писал на [[арамейски език]] и едва после се залавя с гръцкия вариант (което може да се обясни с това, че не е овладял веднага гръцки език). Арамейският текст на книгата не се е запазил. И в “Юдейската война”, и в “Юдейските древности” Йосиф Флавий преследва апологетични цели. Той се опитва да обясни на [[езичество|езичниците]] основите на юдейството, изобразява неговите религиозни течения, подобни на античните философски школи. Всички опозиционни, сред които и месианските, движения той тушира съзнателно, стремейки се да създаде у своите читатели впечатлението, че войната срещу Рим е дело единствено на безумци и главорези.
3) '''“За древностите на юдейския народ, или срещу Апион”''' е късно апологетично произведение,, защитаващо юдеите от нападките на антисемитите по това време.
Християнските тълкуватели на Библията, особено на [[Нов Завет|Новия Завет]], като се започне от [[светите отци]], използват широко книгите на Йосиф Флавий. Те са преписвани и превеждани многократно. Първият древноруски превод на “Юдейската война” е направен от гръцки оригинал още през ХІ в. Той е запазен в голямо количество преписи. Първият руски превод на “Юдейската война” (от лат.) излиза през 1716 г.
== Свидетелства на Йосиф Флавий за Христос, Йоан Кръстител и Иаков Праведни ==
От всички [[нехристиянски свидетелства за Христос]] свидетелството на Йосиф Флавий е най-важното, защото той живее в Юдея скоро след евангелските събития. Но в “Юдейската война” дори не се среща името на Христос. Което вероятно е свързано с това, че историкът не обича да засяга движения, които предизвикват враждебното отношение на римляните. Така например той премълчава за Учителя по праведност, основател на [[Кумранската община]]. Но някои изследователи смятат, че Йосиф Флавий е писал за Христос в арамейския вариант на книгата. Според хипотезата на А.Берендс (1906 г.) и Р.Ейслер (1929-1930), която академик В.М.Истрин смята за напълно правдоподобна, за тази арамейска. версия може да се съди по древноруския превод на “Юдейската война”, където има редица допълнения, сред които за [[Иисус Христос|Христос]] и [[Йоан Кръстител]]. В текста е описана беседата на Кръстителя с Иерусалимското духовенство и има разказ за Христос, силно различаващ се от евангелския. Там по-специално се казва, че около Иисус се събират 150 души, които искат от него да въстане срещу римляните: ''“И му казваха, като влезе в града, да избие всички римляни и Пилат и да царства над тях”(“И веляху Ему, да, вшед в град, избьет вся римския и Пилата и царствует над сими”)''. Когато Иисус отказва да изпълни тяхното искане, Пилат нарежда да го доведат, като при ареста ''“изби(ва) много от народа” (“изби многиа от народ”)''. Като се убеждава, че Назаретянинът “е добродеец, а не злодей” (“добродеец есть, а не злодеец”), и особено защото изцелява умиращата му съпруга, Пилат го пуска; но законниците подкупват Пилат и той, като взема тридесет таланта, им предава Иисус. “Те го разпънаха въпреки закона на отците им и мнозина се поиграваха с него” (“Они Же распяше Его и чрес [т.е. вопреки] отьческий закон и много поругашестя Ему”). Изследователят на превода *Мешчески смята, че добавките са направени от древноруския преводач. Но изглежда невероятно православен писател да е преиначил дотолкова евангелските събития. Напротив, би могло Йосиф Флавий, който е чувал приживе различни разкази за Иисус, да ги е представил по своему.
В “Юдейските древности” има абзаци за Йоан Кръстител и за екзекуцията от садукеите на “Иаков, брат на Иисус, наречен Христос” (XVIII, 5,2; XX, 9,1). Всичките опити, които правят привържениците на митологичната школа да оспорят оригиналността на тези места, нямат успех.
