Промени

Йосиф Флавий е род. роден в Иерусалим в семейство на свещеник (майка му произлиза от царствения род на Хасмонеите). Възпитан в юдейски религиозен дух, Йосиф Флавий известно време се колебае при избора си на жизнен път: отначало отива в пустинята при отшелника Бан, близък до [[есеи]]те, но след това предпочита да се присъедини към [[фарисеи|фарисейската школа]]. На двадесет и шест години е вече толкова влиятелна фигура, че е изпратен в Рим да ходатайства пред император [[Нерон]] за осъдени. Когато през 66 г. започва въстанието срещу Рим, Йосиф Флавий се присъединява към него, макар че повечето фарисеи са против войната. В началото на кампанията му е възложено да оглави галилейското опълчение. Разприте между въстаниците и липсата на връзки с други страни, противници на империята, обричат Юдея на поражение. Отстъпвайки под натиска на войските, водени от Веспасиан, Йосиф Флавий се затваря в крепостта Йотапата, където издържа повече от месец.

От всички [[нехристиянски свидетелства за Христос]] свидетелството на Йосиф Флавий е най-важното, защото той живее в Юдея скоро след евангелските събития. Но в “Юдейската война” дори не се среща името на Христос. Което вероятно е свързано с това, че историкът не обича да засяга движения, които предизвикват враждебното отношение на римляните. Така напр. например той премълчава за Учителя по праведност, основател на [[Кумранската община]]. Но някои изследователи смятат, че Йосиф Флавий е писал за Христос в арамейския вариант на книгата. Според хипотезата на А.Берендс (1906 г.) и Р.Ейслер (1929-1930), която академик В.М.Истрин смята за напълно правдоподобна, за тази арамейска. версия може да се съди по древноруския превод на “Юдейската война”, където има редица допълнения, сред които за [[Иисус Христос|Христос]] и [[Йоан Кръстител]]. В текста е описана беседата на Кръстителя с Иерусалимското духовенство и има разказ за Христос, силно различаващ се от евангелския. Там по-специално се казва, че около Иисус се събират 150 души, които искат от него да въстане срещу римляните: ''“И му казваха, като влезе в града, да избие всички римляни и Пилат и да царства над тях”(“И веляху Ему, да, вшед в град, избьет вся римския и Пилата и царствует над сими”)''. Когато Иисус отказва да изпълни тяхното искане, Пилат нарежда да го доведат, като при ареста ''“изби(ва) много от народа” (“изби многиа от народ”)''. Като се убеждава, че Назаретянинът “е добродеец, а не злодей” (“добродеец есть, а не злодеец”), и особено защото изцелява умиращата му съпруга, Пилат го пуска; но законниците подкупват Пилат и той, като взема тридесет таланта, им предава Иисус. “Те го разпънаха въпреки закона на отците им и мнозина се поиграваха с него” (“Они Же распяше Его и чрес [т.е. вопреки] отьческий закон и много поругашестя Ему”). Изследователят на превода *Мешчески смята, че добавките са направени от древноруския преводач. Но изглежда невероятно православен писател да е преиначил дотолкова евангелските събития. Напротив, би могло Йосиф Флавий, който е чувал приживе различни разкази за Иисус, да ги е представил по своему.

По-сериозни възражения предизвиква абзацът (XVIII, 2,3), в който се разказва за Христос като за ''“мъдър човек”, който “привлича към себе си много юдеи и елини”'': ''"По настояване на наши влиятелни лица Пилат го осъдил да бъде разпънат на кръст. Но тези, които го обичали преди, не престанали да го обичат. На третия ден той отново се появявил жив, както възвестяват за него и много други негови чудеса боговдъхновените пророци. Днес съществуват така наречените християни, които се наричат по неговото име''. В този откъс директно се казва, че Иисус е бил Месията Месия (Христос), на което се позовава още [[Евсевий Кесарийски]] (“Църк. история, I,11). Между другото [[Ориген]], който чете Йосиф Флавий през ІІІ в., твърди, че той не е вярвал в месианството на Иисус (“Срещу Целс”, I,47, “Тълкуване на Мт”, XIII). Затова мненията на историците доколко са истински свидетелствата на Йосиф Флавий се разделят. Едни виждат в него християнска [[интерполация]] (аргументи в полза на това мнение вж. виж в Лилеев Н. "И. Ф. как христ. церк. писатель, ХЧ, 1911, № 7-8, 11"), други смятат, че даденото място в “Юдейските древности” е редактирано от преписвач между ІІІ и ІV в. Днес надделява второто мнение. То се потвърждава косвено от намереното историческите произведения на египетския епископ Агапий (Х в.), публикувано от арабиста А.Василиев (1911 г.). В нея абзацът от “Юдейските древности” се чете иначе: “По това време живял един мъдър човек на име Иисус. Той водил достоен образ на живот и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но тези, които са станали негови ученици, не се отрекли от неговото учение. Те съобили, че той им се явил жив три дена след разпятието. Те предполагат, че той е бил МесиятаМесия, за когото пророците предсказват чудеса”. В специалното изследване Иерусалимският учен Ш.Пинес представя доводи в полза на това, че именно така е можел да изглежда първоначално текстът на Йосиф Флавий (1971 г.).