Брюкселски архиепископ Василий (Кривошеин)
Брюкселският и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин) (1900-1985) е един от най-изтъкнатите православни богослови и патристи от най-ново време. Преди началото на епископското си служение той прекарва почти две десетилетия на Света Гора в изучаване на светоотеческото наследство. Неговата личност като духовник и научен работник успешно съчетава широката богословска ерудиция с искрена любов към Православието при вярност към духа на св. отци. За големия научен авторитет на архиепископ Василий говори и фактът, че той е част от екипа издатели на съчиненията на преп. Симеон Нови Богослов в поредицата Sources chrétiennes (SYMÉON LE NOUVEAU THÉOLOGIEN. Catéchèses. Introduction, texte critique et notes par Mgr BASILE KRIVOCHÉINE. Traduction par JOSEPH PARAMELLE, S.J., t. I-III. Paris, 1963-1965). Автор е на множество статии и студии, сред които и на специалното изследване Преподобный Симеон Новый Богослов (М., 1995). Превежда на руски трудовете на преп. Макарий Египетски.
Живот на Света Гора
Василий Кривошеин пристига на Света Гора през 1925 г. заедно с бъдещия старец Софроний Сахаров, с който са били сподвижници, и след две години е постриган за монах в руския манастир "Св. Пантелеймон". От 1929 г. до 1942 г. е бил манастирски секретар, като именно през този период успява да се запознае със светоотеческите творби в обителта. 40-е години на 20 век са изпитание и за монашеската република. Под влияние на Студената война, балканските и световни войни противостоенето между "гръкоговорящите" и "славяноговорящите" монаси се засилва. През 1941 г. монахът Василий Кривошеин настоява за промени в състава на ръководството на Света Гора, като иска да се включат в него и представители на скитовете, а не само на манастирите. Той пътува често до България, събира храни и жито за славянските монаси. Сблъсква се със съпротивата на сръбските монаси, които повлияни от противопоставянето от войните предпочитали да гладуват, но не и да приемат храни от България. От 1942 до 1944 г. Василий Кривошеин става антипросопос, тоест постоянен представител на своя манастир в Св. Кинотис - управата на Св. Гора. Става известен и с това, че иска въвеждането на международен статут на Света Гора. През 1944 г. Василий Кривошеин внася обвинение пред ръководството на Света Гора, в което директно обвинява гръцката държава в отклоняване на средства, дарени от руски благотворителни организации и институции. В писмото си говори и за образуването на етнически групи на Света Гора. През 1947 г. Василий Кривошеин е арестуван и е съден заедно с други руски и български монаси от специален съд в Солун. Осъден е на две години затвор поради "сътрудничество с врага по начин, недостоен за гръцки гражданин, засягане на националното достойнство и улесняване на делото на окупацията...". Тогава той е принуден да напусне Св. Гора, продължавайки официално да се числи към братството на манастира "Св. Пантелеймон". Успява да посети отново Св. Гора едва през 1977 г.
Служение във Великобритания
От 1951 г. Василий Кривошеин живее в Оксфорд. Същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах. От 1951 г. е под юрисдикцията на Московската патриаршия. Участва в изготвения от Оксфордския университет Богословски речник на гръцкия светоотечески език. През септември 1951 г. е делегат на Първия международен конгрес на патролозите и участва във всички девет конгреса в Оксфорд до 1979 г. През 1957 г. е ръкоположен за архимандрит, а през 1959 г. е настоятел на Благовещенския храм в Оксфорд.
Архиерейско служение
Ръкоположен е за Волоколамски епископ през 1959 г, втори помощник на патриаршеския екзарх в Западна Европа. През 1960 г. е избран за Брюкселски и Белгийски епископ, а малко по-късно през същата година за архиепископ. На поместния събор на Руската православна църква през 1971 г. се изказва за тайно гласуване при избора на патриарх, но се наложило исканото от властите явно гласуване. През 1980 г. изпраща телеграма на Л. Брежнев, където изразява протеста си от арестуването на свещеник Димитрий Дудко. В нея се казва следното: "В качеството си на епископ на Московската патриаршия настоявам за незабавно освобождаване на този достоен свещенослужител". През 1985 г. посещава Ленинград, където получава инсулт и умира. Погребан е в Серафимовото гробище в Санкт Петербург.
