Разлика между версии на „Пиетизъм“
(допълнен абзац) |
(→Външни препратки) |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
== Външни препратки == | == Външни препратки == | ||
+ | * [http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=translat&groupname=ianaras&subgroupname=&contentname=transl11 Пиетизмът като еклезиологическа ерес] | ||
* [http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=events&groupname=Welcome&subgroupname=&newsid=17&link=modules/news/shownewsdetails.php&rlink=modules/news/shownews.php За избора на книга отвъд аргументите на пазара] | * [http://logos-bg.net/control.php?&topgroupname=events&groupname=Welcome&subgroupname=&newsid=17&link=modules/news/shownewsdetails.php&rlink=modules/news/shownews.php За избора на книга отвъд аргументите на пазара] | ||
* [http://www.dveri.bg/content/view/2194/48/ Ще свърши ли "Вавилонският плен" на православното богословие у нас] | * [http://www.dveri.bg/content/view/2194/48/ Ще свърши ли "Вавилонският плен" на православното богословие у нас] | ||
[[Категория:Ереси]] | [[Категория:Ереси]] |
Версия от 10:03, 8 август 2006
Пиетизъм (от лат. pietas – благочестие) - консервативно движение в протестантството, възникнало в Германия в края 17 век и отличаващо се със силен анти-интелектуален уклон. Основател на пиетизма е немският богослов от гр. Франкфурт Филип Шпенер. За Шпенер религиозните чувства на човека стоят по-високо от догматите на вярата и църковните обряди, т.е. само и единствено личното преживяване на срещата с Бога може да помогне за достигане на висока нравственост. На свой ред нравствеността е необходима на човек, за да получи божествената благодат.
За пиетистите грях е ходенето на театър, танцитe, песните, забавата, дори шегите и смехът. За привържениците на пиетизма са характерни още честите изказвания против науката, разума, прогреса и „всичко светско”.
Традицията на пиетизма се е съхранила сред някои консервативни кръгове на Запад и до днес, а през 19-и век прониква с голяма сила и в православния свят.
Много съвременни православни богослови разглеждат пиетизма като еклезиологична ерес, заради пренебрежителното отношение към догматите и тайнствата на Църквата. Допълнителен аргумент в тази насока дава и православния аскетичен опит, според който освобождаването от бремето на греха придобиването на Божията благодат винаги е "по милост", а не "по заслуги" (т.е. покаянието и упованието в Бога обикновено предшестват видимите плодове на благодатта), а пиетизмът обратното - разглежда благодатта като награда за благочестив живот. Православието в своя автентичен вид не познава противопоставяне на догматите и духовният живот. Светите отци са категорични, че само правилното богословие може да роди правилен духовен живот, и обратно, изопачаването на истините на вярата има за последица воденето на непълноценен духовен живот.
В по-широк смисъл днес под пиетизъм се разбира всяко формално и изкуствено откъсване на благочестието от богословието и позициониране на богословието като отвлечена теоретическа дисцилина, "с която се занимават само професорите в университета".