Разлика между версии на „Кръщение“
Comradevik (беседа | приноси) м |
м (цитат + призрачни препратки) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Кръщението е [[Тайнство|тайнството]]-вход в живота на | + | Кръщението е [[Тайнство|тайнството]]-вход в живота на [[Църква]]та. То се основава на думите на Спасителя: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16). |
Кръщаваме се в името на Отец, Син и Светия Дух, тоест в името на Троичния Бог. Затова то се извършва чрез тройно потапяне във вода. | Кръщаваме се в името на Отец, Син и Светия Дух, тоест в името на Троичния Бог. Затова то се извършва чрез тройно потапяне във вода. | ||
| − | Кръщението е тясно свързано с [[ | + | Кръщението е тясно свързано с [[миропомазване]]то и затова в Православната църква двете тайнства се извършват заедно. Св. Симеон Солунски пише: "ако някой не приеме [[миро]]то, то той не е изцяло кръстен". Новият живот, в който ни въвежда кръщението, е свързан с [[евхаристия]]та, тоест със св. [[причастие]]. Тези три тайнства: кръщение, миропомазване и евхаристия представляват неделимата християнска инициация в Църквата. |
| − | [[Светите отци]] наричат кръщението още "рождение", " | + | [[Светите отци]] наричат кръщението още "рождение", "[[новорождение]]", "печат", "умиване", които указват на това, че тайнството кръщение е само началото на новия живот на християните. |
| − | В кръщението човек получава прошка на всички извършени преди това грехове. Но последиците от тайнството са по-големи. Чрез естественото си раждане човек наследява от първородителя Адам една несъвършена форма на живот - нашият живот е ограничен от смъртността, неизбежно е греховен и не е изцяло свободен от действието на демоните. Това са последиците от [[първородния грях]]. В "новото раждане" на кръщението човек има възможността да живее "нов живот" в Христос и човек е освободен от принудителното си подчинение на | + | В кръщението човек получава прошка на всички извършени преди това грехове. Но последиците от тайнството са по-големи. Чрез естественото си раждане човек наследява от първородителя Адам една несъвършена форма на живот - нашият живот е ограничен от смъртността, неизбежно е греховен и не е изцяло свободен от действието на демоните. Това са последиците от [[първороден грях|първородния грях]]. В "новото раждане" на кръщението човек има възможността да живее "нов живот" в Христос и човек е освободен от принудителното си подчинение на [[сатана]]та. Светият Дух му дарува Своята спасяваща [[благодат]], която може да го доведе до [[обожение]] и преодоляване на смъртта - крайната цел на християнския живот.[[Категория:Тайнства]] |
Версия от 13:29, 15 юни 2006
Кръщението е тайнството-вход в живота на Църквата. То се основава на думите на Спасителя: "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. Който не повярва, ще бъде осъден" (Марк 16:16).
Кръщаваме се в името на Отец, Син и Светия Дух, тоест в името на Троичния Бог. Затова то се извършва чрез тройно потапяне във вода.
Кръщението е тясно свързано с миропомазването и затова в Православната църква двете тайнства се извършват заедно. Св. Симеон Солунски пише: "ако някой не приеме мирото, то той не е изцяло кръстен". Новият живот, в който ни въвежда кръщението, е свързан с евхаристията, тоест със св. причастие. Тези три тайнства: кръщение, миропомазване и евхаристия представляват неделимата християнска инициация в Църквата.
Светите отци наричат кръщението още "рождение", "новорождение", "печат", "умиване", които указват на това, че тайнството кръщение е само началото на новия живот на християните.
В кръщението човек получава прошка на всички извършени преди това грехове. Но последиците от тайнството са по-големи. Чрез естественото си раждане човек наследява от първородителя Адам една несъвършена форма на живот - нашият живот е ограничен от смъртността, неизбежно е греховен и не е изцяло свободен от действието на демоните. Това са последиците от първородния грях. В "новото раждане" на кръщението човек има възможността да живее "нов живот" в Христос и човек е освободен от принудителното си подчинение на сатаната. Светият Дух му дарува Своята спасяваща благодат, която може да го доведе до обожение и преодоляване на смъртта - крайната цел на християнския живот.
