Разлика между версии на „Дякон“
(допълнена, прередактирана и категоризирана версия) |
м |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | '''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите | + | '''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите в [[тайнство|тайнствата]], обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [предстоятел]я на храма. |
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)'' | Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)'' |
Версия от 16:05, 19 юни 2006
Дякон (от гр. diakonos - служител) е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите апостоли. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с презвитерите и епископите в тайнствата, обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [предстоятел]я на храма.
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. Павел. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до Тимотея е казано "Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)
Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са на епископа и свещеника в олтара. Дяконите можели да проповядват Евангелието. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано и на Вселенските събори.