Разлика между версии на „Неохалкидонизъм“
(Нова страница: Понятие, родено в традицията на западната – римокатолическа и протестантска – богословска м...) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | '''Неохалкидонизмът''' е понятие, родено в традицията на западната – [[римокатолицизъм|римокатолическа]] и [[протестантство|протестантска]] – [[богословска мисъл]], с което се изразява идеята, че между [[христология]]та на [[св. Кирил Александрийски]], възтържествувала на [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор]] (в [[Ефес]] през 431 г.), и христологията на [[Четвърти вселенски събор|Четвъртия вселенски събор]] (в [[Халкидон]] през 451 г.) съществуват същностни противоречия, които са примирени – до голяма степен изкуствено – по настояване на имп. [[Юстиниан І Велики]] на [[Пети вселенски събор|Петия вселенски събор]] (в [[Константинопол]] през 553 г.). | |
| − | За първи път за неохалкидонизма като особена интерпретация на Халкидонската христология пише френският изследовател Жозеф Льобон в началото на ХХ век. По-късно неговите възгледи са доразвити от Марсел Ришар, Шарл Мьолер и др. | + | |
| − | В традицията на православното богословие идеята за неохалкидонизма се отхвърля, тъй като предпоставеното в нея противоречие се смята за несъществуващо и следователно изкуствено измислено. Сред най-известните противници на тази идея са православни богослови като | + | За първи път за ''неохалкидонизма'' като особена [[интерпретация]] на Халкидонската христология пише френският изследовател [[Жозеф Льобон]] в началото на ХХ век. По-късно неговите възгледи са доразвити от [[Марсел Ришар]], [[Шарл Мьолер]] и др. |
| − | Въпросът за или против идеята за неохалкидонизма до голяма степен зависи от начина на интерпретиране на основни богословски термини като природа, ипостас, същност и лице – в учението на св. Кирил Александрийски, в халкидонската христология и в христологията на отците от Петия вселенски събор. | + | |
| + | В традицията на [[православно богословие|православното богословие]] идеята за ''неохалкидонизма'' се отхвърля, тъй като предпоставеното в нея противоречие се смята за несъществуващо и следователно изкуствено измислено. Сред най-известните противници на тази идея са православни богослови като [[протопрезвитер]] [[Йоан Майендорф]], протопрезвитер [[Йоан Романидис]] и [[Алексей Иванович Сидоров]]. Според тях в идеята за ''неохалкидонизма'' намира израз широко застъпената на [[Запад]] през ХХ век тенденция към реабилитиране на осъдения от Третия вселенски събор [[Несторий]] и на неговия учител [[Теодор Мопсуестийски]], който е осъден, заедно с всичките си съчинения, на Петия вселенски събор. | ||
| + | |||
| + | Въпросът за или против идеята за ''неохалкидонизма'' до голяма степен зависи от начина на интерпретиране на основни [[богословска терминология|богословски термини]] като [[природа]], [[ипостас]], [[същност]] и [[лице]] – в учението на св. Кирил Александрийски, в халкидонската христология и в христологията на [[Отци на Църквата|отците]] от Петия вселенски събор. | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Догматика]] | ||
| + | |||
| + | [[Категория: Църковна история]] | ||
Текуща версия към 12:29, 2 декември 2007
Неохалкидонизмът е понятие, родено в традицията на западната – римокатолическа и протестантска – богословска мисъл, с което се изразява идеята, че между христологията на св. Кирил Александрийски, възтържествувала на Третия вселенски събор (в Ефес през 431 г.), и христологията на Четвъртия вселенски събор (в Халкидон през 451 г.) съществуват същностни противоречия, които са примирени – до голяма степен изкуствено – по настояване на имп. Юстиниан І Велики на Петия вселенски събор (в Константинопол през 553 г.).
За първи път за неохалкидонизма като особена интерпретация на Халкидонската христология пише френският изследовател Жозеф Льобон в началото на ХХ век. По-късно неговите възгледи са доразвити от Марсел Ришар, Шарл Мьолер и др.
В традицията на православното богословие идеята за неохалкидонизма се отхвърля, тъй като предпоставеното в нея противоречие се смята за несъществуващо и следователно изкуствено измислено. Сред най-известните противници на тази идея са православни богослови като протопрезвитер Йоан Майендорф, протопрезвитер Йоан Романидис и Алексей Иванович Сидоров. Според тях в идеята за неохалкидонизма намира израз широко застъпената на Запад през ХХ век тенденция към реабилитиране на осъдения от Третия вселенски събор Несторий и на неговия учител Теодор Мопсуестийски, който е осъден, заедно с всичките си съчинения, на Петия вселенски събор.
Въпросът за или против идеята за неохалкидонизма до голяма степен зависи от начина на интерпретиране на основни богословски термини като природа, ипостас, същност и лице – в учението на св. Кирил Александрийски, в халкидонската христология и в христологията на отците от Петия вселенски събор.
