Разлика между версии на „Дякон“
м (+en) |
м (interwiki mk) |
||
(Не са показани 3 междинни версии от 3 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | '''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на | + | '''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на [[богослужение]]то. Дяконът може да участва в [[съслужение]] с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите в [[тайнство|тайнствата]], [[обряд]]ите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [[престоятел]]я на [[храм]]а. |
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано: ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)'' | Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано: ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)'' | ||
− | Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са в | + | Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са в [[олтар]]а, можели и да проповядват [[Евангелие]]то. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано на [[Вселенските събори]]. |
[[Категория:Църковно устройство]] | [[Категория:Църковно устройство]] | ||
+ | |||
[[en:Deacon]] | [[en:Deacon]] | ||
+ | [[fr:Diacre]] | ||
+ | [[mk:Ѓакон]] | ||
+ | [[ro:Diacon]] |
Текуща версия към 15:21, 26 март 2011
Дякон (от гр. diakonos - служител) е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите апостоли. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с презвитерите и епископите в тайнствата, обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на престоятеля на храма.
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. Павел. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до Тимотея е казано: "Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)
Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са в олтара, можели и да проповядват Евангелието. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано на Вселенските събори.