Разлика между версии на „Аладжа манастир“
(→Летопис) |
(→Летопис) |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
== Летопис == | == Летопис == | ||
| − | За съжаление писмени сведения за Аладжа манастир не са открити. | + | За съжаление писмени сведения за Аладжа манастир не са открити. Предполага се, че манастирът е започва съществуване си в края на Първото българско царство, като през времето на Второто българско царство е особено активен. След падането на България под османско владичество в края на ХIV в. Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен, макар че е продължил да бъде посещаван и почитан от местното християнско население. |
| − | От 1906г. манастирът | + | От 1906г. манастирът е музеен и туристически обект. Обявен е за народна старина и за национален паметник на културата. |
== Галерия == | == Галерия == | ||
Версия от 13:39, 13 юни 2006
Аладжа манастир е най-известния скален манастир по Черноморието. Съществува мнението, че манастира е част от един огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на Североизточна България, свързани с разпространеното на исихазма във Византия и България през ХIII - ХIV век. Самото му наименование идва от турската дума аладжа, което означава 'шарен, пъстър', вероятно заради ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. В днешни дни Аладжа манастир не е функционираща обител.
Съдържание
Местоположение
Аладжа манастир се намира в близост до курортите Златни Пясъци и Ривиера, на 16 км. от гр. Варна и е част от националния парк Златни Пясъци. Разположен е сред красива гориста местност и принадлежи към голяма група естествени пещери.
Летопис
За съжаление писмени сведения за Аладжа манастир не са открити. Предполага се, че манастирът е започва съществуване си в края на Първото българско царство, като през времето на Второто българско царство е особено активен. След падането на България под османско владичество в края на ХIV в. Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен, макар че е продължил да бъде посещаван и почитан от местното християнско население. От 1906г. манастирът е музеен и туристически обект. Обявен е за народна старина и за национален паметник на културата.
