64
редакции
Промени
редакция без резюме
{{Недопреведено}}
'''Западният обряд''' е разновидност на православното богослужение, основаваща се на литургичните древните литургични традиции от древността преди на Западната църква отпреди [[великата схизма]]. Православните християни от западния обряд защитават пълнотата изповядват същата пълнота на православната вяра съвместно със своите , както и техните събратя, извършващи византийското богослужениеот византийския обряд. Понастоящем всички [[епископ]]и, които отговарят за подобни обгрижват такива [[епархияенория|епархииенории]], са последователи на византийското богослужение.
{{Западно Богослужение}}
===Деветнадесети век===
През 1864 г. в [[Православната църква]] е приет с [[миропомазване|миропомазване]] 44-годишният [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическа църква]], който напуска напускал духовенството, разочарован от папското надмощиепървенство, като станал лутеран, е [[миропомазване|миропомазан]] в [[Православната църква]]по-късно се и оженил. През 1866 г., той публикува книгата ''Католическо Православие и Англокатолицизъм'', поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно започва периодично издаване на да издава списанието ''Православен католически преглед'', с цел целящо да изтъкне предимствата на източното православие пред католицизма и протестантството.
През 1867 г. Овербек подава петиция със 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]] до Руската църква за приемането на Западнообрядната църква в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена и Овербек се заел с предоставянето на чернова за западния обряд. В основата си това, което представил Овербек, било богслужението от 1570 г., към което добавил епиклеза (молитва към Бог за претворяване на Даровете) и трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил изпитан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към старокатолическото движение, което отхвърля непогрешимостта на папата. Той продължил полемиката с католиците, англиканите и отказалите се от източното православие, като използвал византийското богослужение.
