64
редакции
Промени
редакция без резюме
През 1864 г. в [[Православната църква]] е приет с [[миропомазване|миропомазване]] 44-годишният [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическа църква]], който напускал духовенството, разочарован от папското първенство,като станал лутеран, по-късно се и оженил. През 1866 г., той публикува книгата ''Католическо Православие и Англокатолицизъм'', поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно започва да издава списанието ''Православен католически преглед'', целящо да изтъкне предимствата на източното православие пред католицизма и протестантството.
През 1867 г. Овербек подава петиция заявление със 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]] до Руската църква за приемането на , с което моли да се създаде Западнообрядната църква , която да е в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена и Овербек се заел с предоставянето на чернова за западния обряд. В основата си това, което представил Овербек, било богслужението Тридентинската меса от 1570 г., към което която той добавил епиклеза (молитва към Бог за претворяване на Даровете) и трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил изпитан разгледан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към старокатолическото Старокатолическото движение, което отхвърля догмата за непогрешимостта на папата. Той продължил полемиката , катопродължил да се занимава със спорове с католиците, англиканите и отказалите се от източното православиеприелите православието, като използвал византийското богослужениеизползващи източния обряд.
През 1876 г. Овербек апелирал до различни Свети Синоди, пътувайки до Константинопол през 1879. Там той срещнал Цариградския Патриарх, който го благословил да издава проповеди и апологетика. През 1881 г. Овербек имал известен късмет, когато Цариградският Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.
