64
редакции
Промени
→Двадесети век
Западният обряд продължил да се развива. През 1890 г. в Швейцария стара католическа енория в Уисконсин била ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, който я наследил от отец Владимир (Соколовски). Отец Вилат повел църквата по стъпките на [Старокатолицизъм|Старокатолицизма]. През 1911 г. Арнолд Харис Матю, стар католически eпископ, влязъл в съюз с Антиохийската патриаршия, но скоро след това се оттеглил, оставяйки след себе си модел за бъдещето на западния обряд и неговото присъединяване към православието. През 1926 г. ''Полската католическа национална църква'', състояща се от шест енории, била приета в Полската православна църква и процъфтявала, докато не била премахната от нацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]
Връзките на св. Тихон със западния обряд били още по-трайни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от епископите били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, като в същото време запазят англиканската литургия. Св. Тихон взел през 1892 г. "Книгата за общи молитви" (Book of Common Prayers), заинтересуван от приложимостта на подобна идея. През 1904 г. Светият синод допуска подобна възможост. Свети Тихон включва многобройни бележки относно това как книгата може да бъде използвана по православен начин. Свети Тихон не приел в общение никой англикан, служещ с англиканската литургия, но поставил основата за бъдещо приемане, както и литургиката на St. Tikhon did not receive any Episcopalians who used revised Anglican forms, but it lay the groundwork for the reception and liturgics of the Western Rite Vicariate. [3]
There has been a significant Western Rite movement in France, the largest remaining group thereof being the Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental (UACORO - the Union of Western Rite Orthodox Worship Associations).
