Промени

'''Августин (Augustinus), Аврелий''' (354-430) - епископ, блажен, свети отец, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет.

Думите на Писанието изиграват важна роля за покръстването му, но с разбирането на Стария Завет Августин среща трудности. Св. Амвросий го съветва да чете пророк [[Исайя. "Мисля - пояснява А., - че защото говори по-ясно от другите за Евангелието и призванието на езичниците. Като не разбрах първа глава и реших, че цялата книга е неясна, отложих четенето и, докато не усвоя езика на Писанието" ("Confessiones", IX, 5). По-лесно е с книгите от НЗ: "...залових се жадно за почтените Книги, продиктувани от твоя Дух, и преди всичко за посланията на апостол Павел. Изчезнаха всички въпроси във връзка с текстовете, където той, както ми се струваше някога, си противоречи и неговата проповед не съвпада със свидетелствата на Закона и пророците: стана ми ясно единството (курс. наш - А.М.) на тези свети слова… Започнах да чета и открих, че всичко истинско, прочетено от мене в книгите на философите, се казва и в твоето Писание с посредничеството на твоята благодат" ("Confessiones", VІІ, 21). От тези думи се разбира, че А. (поне в началото) стои на позициите на *вербализма и че (противно на гностиците и манихейците) приема изцяло учението за единството на двата Завета. "Новият завет - пише по-късно той - е скрит в Стария, а Старият се разкрива в Новия".

Следвайки св. Амвросий, А. смята Библията за многопластова и затова нуждаеща се от алегорич. тълкуване: "Писанието започна да ми се струва повече достойно за уважение и благоговейна вяра с това, че е открито за всички и в същото време пази достойнството на своята тайна за по-задълбочени умове; по общодостъпния си речник и съвсем простия си език то е Книга за всички и кара да мислят напрегнато тези, които не са лекомислени в сърцето си" ("Confessiones", VІ, 5). Въпреки това А. не остава само на позициите на алегоризма. Той признава правотата и възможността на различ. методи на тълкуване. "С какво, казвам, ще ми попречи, ако разбера писалия по-иначе от другите? (…) Сред такова разнообразие от правилни мисли, нека установи съгласие самата Истина" ("Confessiones", ХІІ, 18, 30). В знаменитата си кн. "За Божия град" ("De civitate Dei") А. проследява цялата библ. история, коментирайки я от гл.т. на християнското разбиране за световните събития. В това произведение той съчетава историч. и буквалния подход към текста с прообразно (типологично) и алегорич. тълкуване. Между другото пише: "Никой не ни пречи да разбираме под рая живота на блажените; под четирите му реки - четирите добродетели: мъдрост, мъжество, умереност и справедливост; под неговите дървета - всички полезни учения; под плодовете на дърветата - нравите на благочестивите; под дървото на живота - самата майка на всички блага, мъдростта, и под дървото за познава на добро и злото - опита да нарушаваме заповедите" (ХІІІ, 21). Като говори за изброяването на потомците на Ной, А. предлага смелата за онова време идея, че авторът на Кн. Битие е имал предвид не отд. хора, а народи (XVI, 3). Влиянието на А. върху христ. мисъл (особено западната) е силно и многостранно. То се отразява не само върху богословието, етиката и философията, но и върху тълкуването на Библията.

{{Библиология Мен, Николов}}