14
редакции
Промени
Исаия -> Исайя
{{Обработка|Косьо: Нямам повече време тази сутрин, който иска да се пробва. Трябва да се допрегледат довърши оправянето на имената от превода (пр. Исая -> Исаия, Амбросий->Амвросий), да се поставят вътрешни препратки, да се махнат съкращенията, категоризация, икона}}
'''Августин (Augustinus), Аврелий''' (354-430) - епископ, блажен, свети отец, пастир-проповедник, богослов, философ, екзегет.
За разлика от блажени [[Йероним]] Августин се интересува малко от [[исагогика|исагогическите]] проблеми, като се съсредоточава върху смисловото и вероучителното значение на [[Библия]]та. Като проповедник отделя особено внимание на назидателния аспект на тълкуването. Въпреки това прави редица точни и съществени наблюдения, засягащи особеностите на свещ. текстове. Така например той е един от първите, които поставят въпроса за [[синоптичния проблем]], отбелязвайки, че ап. [[Матей]] и ап. [[Марк]] често говорят "с почти едни и същи думи". Той посочва, че евангелистите са знаели за произведенията на предшествениците си и са ги използвали ("De consensu Evangelistarum", 1, 2, 5).
Думите на Писанието изиграват важна роля за покръстването му, но с разбирането на Стария Завет Августин среща трудности. Св. Амвросий го съветва да чете пророк [[ИсаияИсайя. "Мисля - пояснява А., - че защото говори по-ясно от другите за Евангелието и призванието на езичниците. Като не разбрах първа глава и реших, че цялата книга е неясна, отложих четенето и, докато не усвоя езика на Писанието" ("Confessiones", IX, 5). По-лесно е с книгите от НЗ: "...залових се жадно за почтените Книги, продиктувани от твоя Дух, и преди всичко за посланията на апостол Павел. Изчезнаха всички въпроси във връзка с текстовете, където той, както ми се струваше някога, си противоречи и неговата проповед не съвпада със свидетелствата на Закона и пророците: стана ми ясно единството (курс. наш - А.М.) на тези свети слова… Започнах да чета и открих, че всичко истинско, прочетено от мене в книгите на философите, се казва и в твоето Писание с посредничеството на твоята благодат" ("Confessiones", VІІ, 21). От тези думи се разбира, че А. (поне в началото) стои на позициите на *вербализма и че (противно на гностиците и манихейците) приема изцяло учението за единството на двата Завета. "Новият завет - пише по-късно той - е скрит в Стария, а Старият се разкрива в Новия".
Своите херменевтич. принципи А. излага в кн. "За християнското учение" ("De doctrina Christiana"). Там между другото пише: "Богобоязливият човек търси с всичката си сериозност Божата воля в Свещ. Писание. Ако не е любител на препирните, трябва да се смири с благочестие. Трябва също да има знания за езика, за да не се препъне в думите и изреченията; трябва да знае и много основни неща, за да не претърпи неуспех в разбирането на мястото и значението на пояснителните думи. Той също има нужда от помощта на надеждни текстове, които са преписани изкусно и старателно. Като има всичко това, готов е за обсъждане и обяснение на неяснотите в Писанието" (ІІІ, 1).
А. посочва, че трудности с екзегезата могат да се появят дори и по такава на пръв поглед незначит. причина като пунктуацията. Много еретици, поставяйки неправилно препинателните знаци, правят от Библията неправославни изводи. Тълкувателят според А. трябва да има предвид смисъла на целия контекст, а не да откъсва от него отд. фрази и идеи. Той трябва да се стреми да проникне в смисъла на цялото, за да разбере по-точно мисълта на свещ. писател, имайки предвид, че за много неща Библията говори иносказателно.
