Промени

Думите на Писанието изиграват важна роля за покръстването му, но с разбирането на Стария Завет Августин среща трудности. Св. Амвросий го съветва да чете пророк [[Исайя]]. "Мисля - пояснява А., - че защото говори по-ясно от другите за Евангелието и призванието на езичниците. Като не разбрах първа глава и реших, че цялата книга е неясна, отложих четенето и, докато не усвоя езика на Писанието" ("Confessiones", IX, 5). По-лесно е с книгите от НЗНовия Завет: ''"...залових се жадно за почтените Книги, продиктувани от твоя Дух, и преди всичко за посланията на апостол Павел. Изчезнаха всички въпроси във връзка с текстовете, където той, както ми се струваше някога, си противоречи и неговата проповед не съвпада със свидетелствата на Закона и пророците: стана ми ясно единството (курс. наш - А.М.) на тези свети слова… Започнах да чета и открих, че всичко истинско, прочетено от мене в книгите на философите, се казва и в твоето Писание с посредничеството на твоята Твоята благодат" '' ("Confessiones", VІІ, 21). От тези думи се разбира, че А. Августин (поне в началото) стои на позициите на *[[вербализъм|вербализма ]] и че (противно на гностиците [[гностици]]те и манихейците[[манихеи]]те) приема изцяло [[Единство на Библията|учението за единството на двата Завета]]. "''Новият завет Завет'' - пише по-късно той - ''е скрит в Стария, а Старият се разкрива в Новия"''.

Своите херменевтич. [[херманевтика|херменевтични принципи А. ]] Августин излага в кн. книгата "За християнското учение" ("De doctrina Christiana"). Там между другото пише: "Богобоязливият човек търси с всичката си сериозност Божата воля в Свещ. Свещеното Писание. Ако не е любител на препирните, трябва да се смири с благочестие. Трябва също да има знания за езика, за да не се препъне в думите и изреченията; трябва да знае и много основни неща, за да не претърпи неуспех в разбирането на мястото и значението на пояснителните думи. Той също има нужда от помощта на надеждни текстове, които са преписани изкусно и старателно. Като има всичко това, готов е за обсъждане и обяснение на неяснотите в Писанието" (ІІІ, 1).

А. Августин посочва, че трудности с екзегезата могат да се появят дори и по такава на пръв поглед незначит. незначителни причина като пунктуацията. Много еретици, поставяйки неправилно препинателните знаци, правят от Библията неправославни изводи. Тълкувателят според А. Августин трябва да има предвид смисъла на целия контекст, а не да откъсва от него отд. отделни фрази и идеи. Той трябва да се стреми да проникне в смисъла на цялото, за да разбере по-точно мисълта на свещ. писател, имайки предвид, че за много неща Библията говори иносказателно.

Следвайки св. Амвросий, А. Августин смята Библията за многопластова и затова нуждаеща се от алегорич. алегорично тълкуване: ''"Писанието започна да ми се струва повече достойно за уважение и благоговейна вяра с това, че е открито за всички и в същото време пази достойнството на своята тайна за по-задълбочени умове; по общодостъпния си речник и съвсем простия си език то е Книга за всички и кара да мислят напрегнато тези, които не са лекомислени в сърцето си" '' ("Confessiones", VІ, 5). Въпреки това А. Августин не остава само на позициите на алегоризма. Той признава правотата и възможността на различ. различните методи на тълкуване. ''"С какво, казвам, ще ми попречи, ако разбера писалия по-иначе от другите? (…) Сред такова разнообразие от правилни мисли, нека установи съгласие самата Истина" ''("Confessiones", ХІІ, 18, 30). В знаменитата си кн. "За Божия град" ("De civitate Dei") А. проследява цялата библ. библейска история, коментирайки я от гл.т. гледната точка на християнското разбиране за световните събития. В това произведение той съчетава историч. историческия и буквалния подход към текста с прообразно (типологично) и алегорич. алегорично тълкуване. Между другото пише: ''"Никой не ни пречи да разбираме под рая живота на блажените; под четирите му реки - четирите добродетели: мъдрост, мъжество, умереност и справедливост; под неговите дървета - всички полезни учения; под плодовете на дърветата - нравите на благочестивите; под дървото на живота - самата майка на всички блага, мъдростта, и под дървото за познава на добро и злото - опита да нарушаваме заповедите" '' (ХІІІ, 21). Като говори за изброяването на потомците на Ной, А. Августин предлага смелата за онова време идея, че авторът на Кн. [[Книга Битие ]] е имал предвид не отд. отдeлни хора, а народи (XVI, 3). Влиянието на А. върху христ. мисъл (особено западната) е силно и многостранно. То се отразява не само върху богословието, етиката и философията, но и върху тълкуването на Библията.