Промени

Направо към: навигация, търсене

Борис І

2384 bytes added, 04:11, 19 юни 2006
още стилови корекции, размествания и допълнения
| починал-дата=889 г.
| починал-място=
}} '''Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ'''. Паметта му се празнува на 2 май, заедно със св. [[Атанасий Велики]]. 
== Живот ==
Борис е личността, изиграла най-решителна роля в българската история. Съдбовната му решение да покръсти българите и да им осигури собствена писменост определя съдбата на нацията през вековете.
Син на хан Пресиан, Борис се възкачва на българския престол през '''853'''-та година. Застанал начело на държава с обширна територия и етнически разнолико население, след няколко провалени военни кампании, Борис преосмисля политиката си и се съсредоточава над културната, социалната и дипломатическата дейност. Той вижда бъдещето на България като християнска държава - единствения начин да намери международно признание и да реши вътрешните проблеми на страната си.
Сред историците съществуват различни хипотези и мнения, опитващи се да обяснят мотивите на Борис да загърби старите езически богове (които съвсем не са се изчерпвали с неясния образ на [[Тангра]]) и да приеме християнската религия. Днес можем само да гадаем за тези причини. Например някои легенди говорят за силното впечатление, което направил на княза [[стенопис]] на [[Страшния Съд]], за неговата сестра, която след византийски плен станала ревностна християнка , други източници посочват влиянието на византийския пленник Теодор Куфара и т.н. По време на атеистичния режим, тенденцията е била учените да отричат чисто религиозните подбуди и да търсят отговора в икономическите и обществени изгоди, които християнството носи. Едно от най-честите обяснения е, че е направен опит за укрепването на царската власт посредством божествения й според евангелието произход.
Без да изключваме рационалните причини, не можем да не отдадем заслуженото на огромното значение, което религията е оказвала над великите личности през тази епоха. Не можем да пропуснем и факта, че българските владетели още от времето на хан Кубрат са имали уклон и симпатия към християнството, а славяните до голяма степен били повлияни и вече покръстени в резултат от близките им взаимоотношения с [[Византия]].
'''864 г'''. пристигналите от Византия (след умело лавиране между Рим и Константинопол) духовници покръстват Борис и семейството му, като сам император Михаил става кръстник на княза. Постепенно е покръстен и целият български народ. Съответно настъпило брожение между част от болярите и народа, на което в миналото се отдаваше значение като "езическа реакция", целяща връщането на "отечествените богове". Днес става ясно, че разбунтувалите се боляри са били главно от крайните райони на България, имали са желания за независимост и откъсване от централната власт. При това положение бунтът им може да се тълкува като изцяло политическо решение, използващо религията като удобен повод за размирни действия. Не е чудно, че Борис с лекота се справя с тях, при това доста жестоко. Постъпката на борис дава повод на редица историци да приемат, че християнството е "наложено с огън и меч", което съвсем не отговаяр на истината - с огън и меч е потушен един насочен срещу държавата бунт. Християнството, вече проникнало сред българите и славяните е било прието далеч по-леко и безболезнено.
 
Не по-малко значими са действията на Борис за изграждане на самостоятелна българска църква и въвеждане на славянския език като официален богослужебен език в България. Борис постига тези жизнено важни за държавата си цели с умели дипломатически ходове, като се старае да извлече за страната си максимума от търканията между големите авторитети на века - римския папа и константинополския патриарх. През 870 г., на [[четвърти константинополски събор|четвъртия константинополски събор]], целта е постигната и Българската църква получава автокефалия.
'''889 г'''. Втората "езическа реакция" е дело на сина на Борис, Владимир. Както е известно, няколко години след възкачването му на престола борис напуска манастира, в който се е оттеглил, сваля го от власт и го ослепява. Още една нехуманна постъпка от негова страна, но явно напълно на място в контекста на времето си.
Лекотата, с която застаряващия,откъснал се от суетата на света [[монах]] е успял да свали от власт сина си, говори по-скоро в полза на втората теза и за никаква езическа реакция всъщност не може да се говори. Личността на Владимир явно не се е ползвала с подкрепата нито на аристокрацията, нито на народа.
Не по-малко значими са действията В края на Борис живота си той се оттегля в [[манастир]]а "свети Панталеймон", оставил една държава с потенциал за изграждане небивал разцвет и културен просперитет, достойна да съперничи на най-големите държави в Европа, дори на самостоятелна българска църква златната Византия, с хилядолетната и въвеждане култура. Така България се оказва източника на славянския език като официален богослужебен език славянската култура и държавност, развили се по-късно в Българияредица други държави.  Книгите разказват, че Борис постига тези жизнено важни до края на живота си усърдно се молил Богу, търсел опрощение за сторените от него грехове. Той явно е рабирал тежкия грях на убийството, с което си служил неведнъж при управлението на държавата си цели с умели дипломатически ходове, оказвайки измъчвал се един от малкото кадърни български политицитерзания на съвестта, успели но навярно същата тази съвест му е диктувала да извлекат действа решително, когато е виждал, че не може да чака и е време за страната си максимума от търканията между големите авторитети на века - римския папа и константинополския патриархкатегоричен избор.
В края Свети цар Борис починал на живота си той се оттегля в [[манастир]], оставил една държава с потенциал за небивал разцвет и културен просперитет, достойна да съперничи на най-големите държави в Европа, дори на златната Византия, с хилядолетната и култура. Не случайно именно България се оказва източника на славянската култура и държавност, развили се по-късно в редица други държави2 май 907 г.
Книгите разказват== Просияване ==Според разказа на блажени Теофилакт Охридски, Бог прославил св. цар Бориса с чудотворна сила, че Борис до края на живота си усърдно която се молил Богупроявявала чрез светите му мощи, търсел опрощение за сторените от него загубени през вековете ''"поради нашите греховеи поради многото превратности в съдбата на многострадалния български народ" (виж "еп. Партений Левкийски, пос. Той явно е рабирал тежкия грях на убийствоторъкопис, с което си служил неведнъж при управлението на държаватастр. 12")''. Историческите документи разказват, измъчвал се от терзания на съвесттаче не само Българската Православна Църква, но навярно същата тази съвест му и Цариградската църква го е диктувала да действа решителнотачила като светец: ''"Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, когато което той пред Бога е виждалнаправил за българите, именно за туй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита"'' (патриарх Николай Мистик до цар Симеон)''.  За съжаление мощите на цар Борис не може да чака са запазени до наши дни. Няма достигнала до нас от древността и е време за категоричен изборслужба в негова чест, днес в българските църкви се използва новосъздадена служба.
== Тропари ==
::''моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила,''
::''а на нас, молещи теб, спасение на душите ни. ''
 
== Външни препратки ==
[http://www.pravoslavieto.com/life/05.02_sv_tsar_Boris.htm Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ - pravoslavieto.com]
[[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_I Борис Ι - Уикипедия]
 
 
[[Категория:Царе и императори]]
[[Категория:Български светци]]
Взето от „https://bg.orthodoxwiki.org/Специални:MobileDiff/2633“.

Навигация