Борис І
| Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ | ||
 |
||
| Роден: 852 г. | ||
| Починал: 889 г. | ||
Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ. Паметта му се празнува на 2 май, заедно със св. Атанасий Велики.
Живот
Цар Борис I Михаил е личност, оставила дълбока следа в българската история, чрес съдбовното му решение да покръсти българите и да им осигури собствена писменост.
Син на хан Пресиан, Борис се възкачва на българския престол през 853-та година. Застанал начело на държава с обширна територия и етнически разнолико население, след няколко провалени военни кампании, Борис преосмисля политиката си и се съсредоточава над културната, социалната и дипломатическата дейност. Той вижда бъдещето на България като християнска държава - единствения начин да намери международно признание и да реши вътрешните проблеми на страната си.
Сред историците съществуват различни хипотези и мнения, опитващи се да обяснят мотивите на Борис да загърби старите езически богове (които съвсем не са се изчерпвали с неясния образ на Тангра) и да приеме християнската религия. Днес можем само да гадаем за тези причини. Например някои легенди говорят за силното впечатление, което направил на княза стенопис на Страшния Съд, за неговата сестра, която след византийски плен станала ревностна християнка, други източници посочват влиянието на византийския пленник Теодор Куфара и т.н. По време на атеистичния режим, тенденцията е била учените да отричат чисто религиозните подбуди и да търсят отговора в икономическите и обществени изгоди, които християнството носи. Едно от най-честите обяснения е, че е направен опит за укрепването на царската власт посредством божествения й според евангелието произход.
Без да изключваме рационалните причини, не можем да не отдадем заслуженото на огромното значение, което религията е оказвала над великите личности през тази епоха. Не можем да пропуснем и факта, че българските владетели още от времето на хан Кубрат са имали уклон и симпатия към християнството, а славяните до голяма степен били повлияни и вече покръстени в резултат от близките им взаимоотношения с Византия.
864 г. пристигналите от Византия (след умело лавиране между Рим и Константинопол) духовници покръстват Борис и семейството му, като сам император Михаил става кръстник на княза. Постепенно е покръстен и целият български народ. Съответно настъпило брожение между част от болярите и народа, на което в миналото се отдаваше значение като "езическа реакция", целяща връщането на "отечествените богове". Днес става ясно, че разбунтувалите се боляри са били главно от крайните райони на България, имали са желания за независимост и откъсване от централната власт. При това положение бунтът им може да се тълкува като изцяло политическо решение, използващо религията като удобен повод за размирни действия. Не е чудно, че Борис с лекота се справя с тях, при това доста жестоко. Постъпката на борис дава повод на редица историци да приемат, че християнството е "наложено с огън и меч", което съвсем не отговаяр на истината - с огън и меч е потушен един насочен срещу държавата бунт. Християнството, вече проникнало сред българите и славяните е било прието далеч по-леко и безболезнено.
Не по-малко значими са действията на Борис за изграждане на самостоятелна българска църква и въвеждане на славянския език като официален богослужебен език в България. Борис постига тези жизнено важни за държавата си цели с умели дипломатически ходове, като се старае да извлече за страната си максимума от търканията между големите авторитети на века - римския папа и константинополския патриарх. През 870 г., на четвъртия константинополски събор, целта е постигната и Българската църква получава автокефалия.
889 г. Втората "езическа реакция" е дело на сина на Борис, Владимир. Както е известно, няколко години след възкачването му на престола борис напуска манастира, в който се е оттеглил, сваля го от власт и го ослепява. Още една нехуманна постъпка от негова страна, но явно напълно на място в контекста на времето си.
За княз Владимир се знае, че отстъпил от християнството и се отдал на разгулен живот. По времето на комунизма тези факти се тълкуваха по следния начин: църквата е очернила като блудник владетеля, дръзнал да се завърне към старите богове. Днес историците се придържат към тезата, че новия монарх действително е водил неправеден живот, като с това е застрашил авторитета на царската власт, а от там и делото на баща си, поради което решителния и самоотвержен Борис е бил принуден да вземе мерки.
Лекотата, с която застаряващия,откъснал се от суетата на света монах е успял да свали от власт сина си, говори по-скоро в полза на втората теза и за никаква езическа реакция всъщност не може да се говори. Личността на Владимир явно не се е ползвала с подкрепата нито на аристокрацията, нито на народа.
В края на живота си той се оттегля в манастира "свети Панталеймон", оставил една държава с потенциал за небивал разцвет и културен просперитет, достойна да съперничи на най-големите държави в Европа, дори на златната Византия. Така през вековете България се оказва източник на славянската култура и държавност и за други съседни народи.
Книгите разказват, че Борис до края на живота си усърдно се молил Богу, търсел опрощение за сторените от него грехове. Той явно е рабирал тежкия грях на убийството, с което си служил неведнъж при управлението на държавата, измъчвал се от терзания на съвестта, но навярно същата тази съвест му е диктувала да действа решително, когато е виждал, че не може да чака и е време за категоричен избор.
Свети цар Борис починал на 2 май 907 г.
Просияване
Според разказа на блажени Теофилакт Охридски, Бог прославил св. цар Бориса с чудотворна сила, която се проявявала чрез светите му мощи, загубени през вековете "поради нашите грехове и поради многото превратности в съдбата на многострадалния български народ" (виж "еп. Партений Левкийски, пос. ръкопис, стр. 12"). Историческите документи разказват, че не само Българската, но и Цариградската църква го е тачила като светец: "Сега Борис се намира със светците и предстои пред Бога, удостоен с велика похвала за делото, което той пред Бога е направил за българите, именно за туй, че е турил основата на вярата им, за което справедливо се почита" (патриарх Николай Мистик до цар Симеон).
За съжаление мощите на цар Борис не са запазени до наши дни. Няма достигнала от древността и служба в негова чест, днес в българските църкви се използва новосъздадена служба.
Тропари
- Тропар, глас 6
- Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух:
- утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл.
- И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа.
- А сега, застанал пред престола на Всевишния,
- моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила,
- а на нас, молещи теб, спасение на душите ни.
