14
редакции
Промени
м
редакция без резюме
Син на хан Пресиан, Борис се възкачва на българския престол през '''853'''-та година. Застанал начело на държава с обширна територия и етнически разнолико население, след няколко провалени военни кампании, Борис преосмисля политиката си и се съсредоточава над културната, социалната и дипломатическата дейност. Той вижда бъдещето на България като християнска държава - единствения начин да намери международно признание и да реши вътрешните проблеми на страната си.
Сред историците съществуват различни хипотези и мнения, опитващи се да обяснят мотивите на Борис да загърби старите езически богове (които съвсем не са се изчерпвали с неясния образ на [[Тангра]]) и да приеме християнската религия. Днес можем само да гадаем за тези причини. Например някои легенди говорят за силното впечатление, което направил на княза [[стенопис]] на [[Страшния Съд]], за неговата сестра, която след византийски плен станала ревностна християнка и т.н. По време на атеистичния режим, тенденцията е била учените да отричат чисто религиозните подбуди и да търсят отговора в икономическите и обществени изгоди, които християнството носи. Не на последно място Едно от най-честите обяснения е, че е направен опит за укрепването на царската власт посредством божествения й според евангелието произход. Днес можем само да гадаем. без Без да изключваме рационалните причини, не можем да не отдадем заслуженото на огромното значение,което религията е оказвала над великите личности през тази епоха. Не можем да пропуснем и факта, че българските владетели още от времето на хан Кубрат са имали уклон и симпатия към християнството, а славяните до голяма степен били повлияни и вече покръстени в резултат от близките им взаимоотношения с [[Византия]].
'''864 г'''. пристигналите от Византия (след умело лавиране между Рим и Константинопол) духовници покръстват Борис и семейството му, като сам император Михаил става кръстник на княза. Постепенно е покръстен и целият български народ. Съответно настъпило брожение между част от болярите и народа, на което в миналото се отдаваше значение като "езическа реакция", целяща връщането на "отечествените богове". Днес става ясно, че разбунтувалите се боляри са били главно от крайните райони на България, имали са желания за независимост и откъсване от централната власт. При това положение бунтът им може да се тълкува като изцяло политическо решение, използващо религията като удобен повод за размирни действия. Не е чудно, че Борис с лекота се справя с тях, при това доста жестоко. Постъпката на борис дава повод на редица историци да приемат, че християнството е "наложено с огън и меч", което съвсем не отговаяр на истината - с огън и меч е потушен един насочен срещу държавата бунт. Християнството, вече проникнало сред българите и славяните е било прието далеч по-леко и безболезнено.
