Автономия

Автономната църква е поместна Православна църква, която има автономен статут, тоест притежава непълна самостоятелност. Няма единодушие между Православните църкви за броя на автономните църкви в православния свят. Руската православна църква признава към настоящия момент четири автономни църкви - Синайска архиепископия под юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия, Финландска православна църква под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, Японска православна църква под юрисдикцията на Московската патриаршия и Китайска православна църква също под юрисдикцията на Московска патриаршия. Статут близък до автономията има Украинската православна църква, която е в състава на Московската патриаршия. Архиерейският събор през 2000 г. й определи статут на самоуправляема Църква с "широка автономия". Константинополската патриаршия счита единствено за свое право даването на автономен или автокефален статут на други поместни църкви. Затова в своите диптихи тя не включва църквите, получили автономия от Московската патриаршия. Освен това през 1996 г. Св. Синод на Константинополската патриаршия взема решение за основаване на Естонска автономна православна църква, което решение и до днес се оспорва от Московска патриаршия. Така за Константинополската патриаршия автономните православни църкви днес са три: Синайска, Финландска и Естонска.

Автономната църква не може да избира сама своя първойерарх - той се поставя от висшите йерарси на нейната църква-майка. Главната църква утвърждава и устава на автономната поместна църква. Автономната църква не може сама да освещава св. миро, но го получава от първенствуващата църква. Висшият епископ на автономната църква е подсъден на висшата съдебна власт на първенствуващата църква, която се явява и висша апелационна инстанция за поместната църква.