Промени

Направо към: навигация, търсене

Западен обряд

33 bytes added, 11:01, 15 април 2008
редакция без резюме
==Литургия==
Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (или понякога и двата) от двата вида на Западната литургична традиция. Повечето служат като неделна литургия в неделя светата литургия на св. Тихон - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (''Book of Common Prayer'') и "Англиканската меса в американско издание". До 1977 г. всички енории от Западния обряд са служили само [[литургията на свети Григорий Велики]], която е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Много енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд служат повече от една литургия седнично, а в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия в събота и неделя. Разрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд.
Литургията от Западен обряд има по-малко повтарящи се елементи, в сравнение с литургията от Византийски обряд и като цяло има по-кратък и сбит изказ. Отслужващите я, са облечени в характерните западни одежди, а вярващия народ също следва благочестивите църковни обичаи, характерни да тяхната традиция.
Развитието на настоящата служба във Викарията на Западния обряд следва специално да се отбележи:
:Митрополит Антоний е бил добре запознат с фактасчитал, че Западният обряд е "работа за специалисти". Употребата Въвеждането в употреба на новия Западен обряд в диоцеза е бил направляван било ръководено от "Комисия от православни богослови" - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, който е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите, желаещи да служат по Западен обряд, естеството на използваните обряди, както като е и издавал одобрение на одобрявал официалните литургични текстове". Първата комисия, свикана от митрополит АнтонияАнтоний, е била съставена от включвала отците Пол Шнейрла, Стивън Ъпсън, [[Александър Шмеман]] и [[Иоан Майендорф]]. Шнейрла, Шмеман и Майендорф, по специално са срещали отблизо имали личен контакт със Западния обряд във Франция, където е одобрен употребата му е одобрена с Указ на Руската църква от 1936 г. Шнейрла си споменава работата дейността на Шмеман като ключова, тъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическата Римокатолическото и Англиканската ЕвхаристииАнгликанското евхаристиино богослужение. Шмеман особено способствал в особено в съединяването на отделните обряди на Римокатолическата Инициация - Кръщение, Конфирмация и Първо свето причастие - в едно общо тайнство, съгласно православното разбиране.
:Управителният съвет През януари 1962 г. е издаден официален справочник на Западния обряд издава „Установени правила на литургични , с които „се установяват литургичните практики, обичаи и ред”, изхождайки от принципите, основани на отговорите от 1904 г. на московския Московския синод до свети Тихон, разрешаването разрешението на Западния обряд от бейрутския митрополит Герасим (Месарах) и Указа на руския митрополит Сергий от 1932 г. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-eight.html]
Смешното тук е, че преди основното му участието в комисията по установяването на настоящото използване сегашната употреба на Западния обряд, отец Шмемен е разкритикувал неговата употреба в отговор на една статия на отец Шнейрла, публикувана в списание „Словото” (in "The Word") през 1958 г. Въпреки своите предишни критики, отец Шмемен е работил за създаването на Викарията на Западния обряд, а по-късно е преподавал в Семинария по Западен обряд в Париж.
==Общности==
Днес най-голямата група от такива енории е представена във Викарията на Западния обряд на Антиохийската православна християска архиепископия за Северна Америка. Други антиохийски енории от Западен обряд съществуват в Антиохийската православна архиепископия в Австралия и Нова Зеландия.
В [[Руската задгранична православна църква]] също така има малък брой енории от Западен обряд, както и два манастира - един на о .Тасмания и един на о. Роуд Айлънд, който като последният служи по Бенедектинската литургична традиция. В първият манастир – „Свети Петър” се служи англоезична литургия по Сарумския обряд (или обряд от Солзбъри – древна британска литургична традиция). В мисиите и енориите от Западен обряд на РЗПЦ от Архиепископията в Сиднисе Сидни се служи или манастирската преработка на Сарумската литургия, или „Английската литургия” – служба на английски език, съставена основно от по англиканския „Общ молитвеник” с като са включени определени някои елементи от Сарумската литургия.
Отец Дом Августин (Уитфийлд) - игумен на манастира „Маунт роял”, сега преимунувал преименуван на „Христос Спасител” (или „Крайстминстер”), който е в общение с РЗПЦ, веднъж споменал на [[св. Иоан Максимович]], че било трудно да се популяризира Православието от Западен обряд, на което светецът отговорил: „Никога, никога, никога не позволявай да ти казват, че за да бъдеш православен, трябва също така да си източен. Западът е бил православен за хиляда години, а неговата древна литургия е много по-стара от която и да е негова ерес”. [http://www.christminster.org/history.htm]
Трябва също така да се отбележи, че съществуват няколко общности, които използват различни западни обреди, самоопределят се и са наричани православни, но не са в общение с историческата Православна църква.
==Критики==
Има Срещат се и някои критични забележки към Западния обряд в Православната църква. Правени са възражения с оглед на идеята за литургично еднообразие в Православието, както и от опасения, че Викариятите от Западния обряд или подобните им институции са създали парацърковни организации вътре в Църквата. Някои повдигат въпроса за откровеността на енориите от Западния обряд в качеството им на новоприели Православието групи. И най-накрая, липсата на пряка литургична традиция на Западния обряд притеснява някои православни християни.
Предстои да се разберевиди, дали Западния Западният обряд ще се запази и ще бъде приет от мнозинството, което следва Византийския обряд. Междувременно епископите от Византийски обряд, които обгрижват енориите от Западния обряд, както и много от тези, които нямат подобни подведомствени енории, продължават да заявяват, че вярващите от тяхното Западно паство са православни християни и ги приемат в пълно общение с другите от вярващи в Църквата.
От друга страна, някои православни християни, привърженици на Византийския обряд, не биха участвали в света литургия в енория от Западен обряд, не признават за православни на събратята си от Западния обряд (въпреки че са под юрисдикцията на епископи от Византийски обряд, с които са в общение) и не биха участвали в света литургия в енория от Западен обряд, като а ги обявяват за „Римокатолици”, „схизматици” или „униати наопъки”наобратно”. Всепак никоя православна енория не може да откаже причастяването на верни от канонична енория от Западен обряд, независимо от отношението си към идеята за Православие по Западен обряд. Няма схизми сред епископите на православната църква по въпроса за енориите от Западния обряд
64
редакции

Навигация