14
редакции
Промени
Канон
,внесено от речника на дякон Иван
''Тази статия разглежда богослужебното песнопение, под названието канон. За друга употреба на думата канон вижте също [[Канон на свещеното писание]] и [[Канон (догматика)]]''.
'''Канонът''' (гр. κανών, «правило, норма») представлява жанр от църковната химнография, сложно църковно песнопение съставено от много строфи, посветено на празник или светец.
== Структурни особености ==
Днес използваните канони се състоят от девет (по-точно от осем, без втора песен) песни, всяка от които се състои от [[ирмос]], [[тропар]]и и [[катавасии]], стихове от библейски песни, чийто припеви са каноните и акростих. От тях се правят изводи за автентичността на автора и за времето на написване на канона.
== Музикални особености ==
Целият канон се пее на един и същ глас, но всяка негова песен се пее различно в зависимост от ирмосите, които са образец за ритъм и мелодия. От древност втората песен на канона се пее само през дните на Великия пост. Има канони състоящи се от две песни (осма и девета), от три песни (осма, девета и още една от първите седем), от четири песни (шеста, седма, осма и девета) и т.н.
== Богослужебна употреба ==
Каноните са част от [[утреня]]та, неделната [[полунощница]] и [[повечерие]]то. Особена популярност получил Великият покаен канон на св. Андрей Критски. Най-ранната му редакция представлявала поредица от [[тропар]]и, тъй като по негово време [[ирмос]]ите все още не съществували. Редица изследователи считат каноните за връщане назад в развитието на църковната химнография.
== История ==
=== Възникване ===
Канонът е сред най-късно появилите се [[песнопение|песнопения]] във византийската богослужебна традиция. Формирането му започнало в края на VII и завършило през IХ век. Бързо придобил широка употреба, измествайки до тогава използваните [[кондак|кондаци]. Канонът претърпял сложно историческо развитите. Представлява най-пълната и завършена химнографска форма, която е резултат от това развитие. Появата на повечето от каноните била свързана с големите монашески центрове на Изток (Лаврата “Св. Сава Освещени” край Йерусалим, манастира “Св. Екатерина” на Синай, Студийския манастир край Константинопол и други).
В известен смисъл каноните били създадени и като средство за борба с [[иконоборческа ерес|иконоборческата ерес]]. За бързото им популяризиране допринесла победата на православното учение за почитането на свещените изображения през 843 г. Първоначално песни от Стария и Новия Завет различни от псалмите били събрани и поместени в края на псалтира, използван в богослужението или в края на [[Часослов]]а. Били определени като песни, за да се различават от [[псалми]]те. Всеки ден били изпълнявани три от тях осмата, деветата и някоя от останалите седем. Вероятно в най-древните си редакции каноните били съставени от една песен, към която впоследствие били прибавени осма или девета песен.
=== Пълни канони ===
Едва по времето на св. [[Андрей Критски]] били създадени т. нар. пълни канони, съставени от девет песни. Употребявали се преди всичко по време на бденията, при които били необходими по-големи по съдържание [[последование|последования]]. До нас не са достигнали имената на първите съставители на канони и повечето от тях са известни с имената на по-късните им редактори. Неправилно за автор на повечето канони бил считан Йерусалимският патриарх [[Софроний, патриарх|Софроний]]. По-голям е приносът в развитието на този вид песнопения на преп. [[Йосиф Песнописец]], на св. [[Андрей Критски]], автор на [[Велик покаен канон|Великия покаен канон]]. Канони са писали св. [[Йоан Дамаскин]], [[Козма Маюмски]], [[Теодор Студит]], [[Стефан Саваит]] и други.
До Х век броят им не бил строго определен. След ХI век този брой се превърнал в мерило за значимостта на празника.
'''Канонът''' (гр. κανών, «правило, норма») представлява жанр от църковната химнография, сложно църковно песнопение съставено от много строфи, посветено на празник или светец.
== Структурни особености ==
Днес използваните канони се състоят от девет (по-точно от осем, без втора песен) песни, всяка от които се състои от [[ирмос]], [[тропар]]и и [[катавасии]], стихове от библейски песни, чийто припеви са каноните и акростих. От тях се правят изводи за автентичността на автора и за времето на написване на канона.
== Музикални особености ==
Целият канон се пее на един и същ глас, но всяка негова песен се пее различно в зависимост от ирмосите, които са образец за ритъм и мелодия. От древност втората песен на канона се пее само през дните на Великия пост. Има канони състоящи се от две песни (осма и девета), от три песни (осма, девета и още една от първите седем), от четири песни (шеста, седма, осма и девета) и т.н.
== Богослужебна употреба ==
Каноните са част от [[утреня]]та, неделната [[полунощница]] и [[повечерие]]то. Особена популярност получил Великият покаен канон на св. Андрей Критски. Най-ранната му редакция представлявала поредица от [[тропар]]и, тъй като по негово време [[ирмос]]ите все още не съществували. Редица изследователи считат каноните за връщане назад в развитието на църковната химнография.
== История ==
=== Възникване ===
Канонът е сред най-късно появилите се [[песнопение|песнопения]] във византийската богослужебна традиция. Формирането му започнало в края на VII и завършило през IХ век. Бързо придобил широка употреба, измествайки до тогава използваните [[кондак|кондаци]. Канонът претърпял сложно историческо развитите. Представлява най-пълната и завършена химнографска форма, която е резултат от това развитие. Появата на повечето от каноните била свързана с големите монашески центрове на Изток (Лаврата “Св. Сава Освещени” край Йерусалим, манастира “Св. Екатерина” на Синай, Студийския манастир край Константинопол и други).
В известен смисъл каноните били създадени и като средство за борба с [[иконоборческа ерес|иконоборческата ерес]]. За бързото им популяризиране допринесла победата на православното учение за почитането на свещените изображения през 843 г. Първоначално песни от Стария и Новия Завет различни от псалмите били събрани и поместени в края на псалтира, използван в богослужението или в края на [[Часослов]]а. Били определени като песни, за да се различават от [[псалми]]те. Всеки ден били изпълнявани три от тях осмата, деветата и някоя от останалите седем. Вероятно в най-древните си редакции каноните били съставени от една песен, към която впоследствие били прибавени осма или девета песен.
=== Пълни канони ===
Едва по времето на св. [[Андрей Критски]] били създадени т. нар. пълни канони, съставени от девет песни. Употребявали се преди всичко по време на бденията, при които били необходими по-големи по съдържание [[последование|последования]]. До нас не са достигнали имената на първите съставители на канони и повечето от тях са известни с имената на по-късните им редактори. Неправилно за автор на повечето канони бил считан Йерусалимският патриарх [[Софроний, патриарх|Софроний]]. По-голям е приносът в развитието на този вид песнопения на преп. [[Йосиф Песнописец]], на св. [[Андрей Критски]], автор на [[Велик покаен канон|Великия покаен канон]]. Канони са писали св. [[Йоан Дамаскин]], [[Козма Маюмски]], [[Теодор Студит]], [[Стефан Саваит]] и други.
До Х век броят им не бил строго определен. След ХI век този брой се превърнал в мерило за значимостта на празника.