14
редакции
Промени
първоначална версия - композиция
''Евангелие от Марк'' е второто от каноничните [[Евангелие|Евангелия]] в [[Нов Завет|Новия Завет]]. По-голямата част от него е повествувателна. Състои се от шестнадесет книги. Като [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]] авторът не говори пряко за себе си.
== Композиция ==
Композицията на [[Евангелие от Марк]] е малко по-проста от композицията на [[Евангелие от Матей]] и [[Евангелие от Лука]]. Разказът започва с проповедта на [[Йоан Кръстител]] и завършва с [[Възнесение]]то на [[Иисус Христос]], като по тематика и тоналност се разделя на две части:
* Христос служи в Галилея, където крие своето месианство до момента, когато ап. Петър го признава тържествено за Месия (1:1-8:29);
* Христос върви към страдания и разкрива пред учениците Си Своята тайна като тайна на страдащ Човешки син; Страдания и Възкресение (8:30-16:20).
Eпилогът на Евангелие от Марк (16:9-20) в редица ръкописи или отсъства, както е в [[Синайски кодекс|Синайския кодекс]], във [[Ватикански кодекс|Ватиканския кодекс]] и в др. древни ръкописи, или е заменен с друг, по-сбит: ''"Но те разказаха кратко на Петър и хората с него всичко, което бяха чули. След което Иисус сам разпрати чрез тях от Изтока до Запада свещената и безсмъртна Радостна вест за вечното спасение. Амин")''. На това, че в ранните преписи на [[Евангелие от Марк]] отсъства 16:9-20 обръщат внимание още [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Ероним]]. Най-вероятно първоначалният текст на епилога е бил загубен или евангелистът е умрял, преди да го довърши. Но както отбелязва Ж.М.Лагранж, ако епилогът на Евангелие от Марк не е автентичен в исторически план, неговата боговдъхновеност и автентичност в каноничен план са безспорни за Църквата.
== Композиция ==
Композицията на [[Евангелие от Марк]] е малко по-проста от композицията на [[Евангелие от Матей]] и [[Евангелие от Лука]]. Разказът започва с проповедта на [[Йоан Кръстител]] и завършва с [[Възнесение]]то на [[Иисус Христос]], като по тематика и тоналност се разделя на две части:
* Христос служи в Галилея, където крие своето месианство до момента, когато ап. Петър го признава тържествено за Месия (1:1-8:29);
* Христос върви към страдания и разкрива пред учениците Си Своята тайна като тайна на страдащ Човешки син; Страдания и Възкресение (8:30-16:20).
Eпилогът на Евангелие от Марк (16:9-20) в редица ръкописи или отсъства, както е в [[Синайски кодекс|Синайския кодекс]], във [[Ватикански кодекс|Ватиканския кодекс]] и в др. древни ръкописи, или е заменен с друг, по-сбит: ''"Но те разказаха кратко на Петър и хората с него всичко, което бяха чули. След което Иисус сам разпрати чрез тях от Изтока до Запада свещената и безсмъртна Радостна вест за вечното спасение. Амин")''. На това, че в ранните преписи на [[Евангелие от Марк]] отсъства 16:9-20 обръщат внимание още [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Ероним]]. Най-вероятно първоначалният текст на епилога е бил загубен или евангелистът е умрял, преди да го довърши. Но както отбелязва Ж.М.Лагранж, ако епилогът на Евангелие от Марк не е автентичен в исторически план, неговата боговдъхновеност и автентичност в каноничен план са безспорни за Църквата.
